Риск и контрол при застрахователните дружества

Логически анализ на мисленето. Референция и предикация. Логика и философска логика. Логика, философия, математика, психология и лингвистика


Логиката представлява анализ и критика на мисленето. Формата на мисленето е такъв вид непроменяща се връзка между нашите мисли, която е постоянна и независи от съдържанието на тези мисли. Чрез логическите закони се гарантира истинността на нашите изказвания, независимо от тяхното съдържание. Разсъждението е също част от мисленето, като представлява съвкупност от взаимосвързани изказвания за някакъв предмет или действие, завършващо с извод или вземане на решение. Мисленето е в активна, конструираща позиция спрямо света, а изказванията за света са част от света. То като вид дейност допринася за икономия на физическа енергия. Тъй като мисленето е част от логиката и ако се спазват неговите закони можем да се предпазим от грешни и излишни разсъждения. За него са характерни някой принципи: на двузначността (разделянето на групи), законът за непротиворечието, който произтича от двоичният принцип за условността, за съчленяването (прости и сложни твърдения), на функциалността (свързване на твърдения по истинност). Мисловните конструкции – от типа на нучните хипотези и теории, идеите, обясненията, нормативните регулативи се превръщат в носители на логичност в тяхната езикова оформеност на взаимно свързани последователности от твърдения. Референцията играе голяма роля в логиката, защото са необходими сведения за качествата на нещата, на субектите, както и предикацията определя и разкрива съдържанието на субекта чрез определен предикат, който е логическо сказуемо. В цялата тази постановка фолософиата на логиката разглежда философските проблеми, които се пораждат в самото изследване и развитие на логиката. Последната изследва в частност законите и правилата, които гарантират достоверността или валидността на логическия извод, неговите предпоставки. А философската логика се явява като срез, в средата на който се събират онтологията, епистемологията и логиката. Като едни от разглежданите проблеми са за пропозициите, теориите за истината, отношението между логика и теория на множествата и т.н. Ръсел я разглежда като резултат от преминаването от сложното към простото, от доказуемите към недоказуемите предпоставки. Лайбниц издига идеята в логиката да бъде приложен методът на изчислението (смятането) по аналогия на буквеното смятане, въведено от математика Виета в алгебрата през 16 век. Разработват се два основни компонента: 1. Разработване на универсален символен език; 2. С помощта му логическото мислене да бъде представено като рационално смятане. Основната цел е по този начин процесът на логическите разсъждения и доказателствата да бъде освободен от субективни компоненти. Несъмнено проблемът за природата на логическото има централно значение и роля във философското обосноваване на формалната логика в цялата нейна история. Дискутира се критиката на психологизма в логиката. Представител на това разбиране е Дж. Ст. Мил. Според психологизма до колкото мисленето е психически процес, то логиката изследва законите и формите на този процес. Логиката няма собствен предмет, не е обособена, а е съподчинена на психологията или е част от емпиричната психология. Критиката на емпиризма и психологизма в логиката става една от най-важните теоретически предпоставки за


Други реферати:
Причина, следствие и последици от цунамито в Азия
Проект на хотел Рибарица
Ресторантьорство
Пещерите на земята като туристически ресурс
Презентация на Банско и хотел Нарцис


Изтегли реферата



Презентация на Банско и хотел Нарцис - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия