Риторика

1.Възникаване и развитие на реториката

Всяка наука има свой предмат и кръг от факти, процеси,свойства,отношение и закономерности в природата,обществото,мисленето което се изследва. В девността едни разбират ораторскато изкуство като умение на човека да внушава друди да обеждава трети като изящна художественост и красота.За аристотел крайната цел на реториката е да намери за всеки определен случай начин за убеждение.Тази линия се продължава от Цицерон който сочи че добър оратор е този който умее да бъде точен за да убеждава.Реториката има след-ните направления: философски анализ-авторите представляващи това направление изхождат от комплекстния характер на реториката който от-криваме още в античността в трудовете по ритор-ика. Лингвистичен анализ-тук реториката се при-числява към групата на лингвистичните жанрове. Методическа реторика-при това направление осно-вния въпрос е как да с осъществът устните публи-чни изяви съобразно даденаситуация. Дидактико-методически подход основата му се крие още в древността. Реториката е приложна наука. Самото обучение по реторика има за цел да разкрие данните на отделния човек да разсъждава и да мисли на глас. С помоща на словото с техниката на логически, художествени

2. методи и форми и средства на ораторското изкуство

Метода е способ с помоща на кпйто се осигурява постигането на поставената цел. Основните методи са убеждението, реторическо доказателство, отношението подражението и психическо заразяване. Убеждението е най-сложния метод на речево въздействие стой м/у доказателството и внушението. Два вида 1 доказателствено убеждение, 2 внушаващо убеждение. 1 убеждава доказвайки-постига се чрез логически доводи. 2 убеждавам внушавайки действа се в/у емоционалната среда на слушателя. Да убедиш някого значи да постигнеш неговото съгласие с поределена гледна точка мнение, идей и други. Убедения защитява и действа в съответствие с приетата позиция. Доказателството е процес на извеждане на логически изводи-привеждане на доводите в защита на даден тезис той има най силно убеждаваща сил;а ако вярно слдва законите на мисленото внушението е насочено към чувствата на слушателите, техните страсти и настроения. То е най силно там където аудиторията е с нисък интелект като метод то е безкритична вяра на информация идваща от оратора. чрез него се предават недоказани по логичски път идеи които трябва да се възприемат за кратко време.

3. Реториката като ораторско тъорчество специфика и ф-ций на речта.

Речта е устна публична изява или лично отношение на оратора към конкретни хора, факт, явления, събития, процеси. Използвайки възникналия интерес ораторитепревръщат чрез речта сбора хора от тълпа в колектив с обща цел, обща воля и общи действия. Речта е кратко емоционално и целенасоччено изказване по актуална тема. Тя се произнаася по конкретен повод, пред конкретна аудитория и затова е неповторима и неповторяема. При речта на преден план излиза организационно-деловата ф-я, а последна по значение е информативната. Тов е така защото речта коментира а не информира. Тя има за цел да ориентира общественото мнение или да изрази гласно оформилите се вече становища на слушателите. Нейна основна опора се емоцийте, чувствата, и традицийте а от там и главните средства за постигане на ефект са психическа изразителност и внушението. Речта е оперативна, площадка предимно литингова форма на красноречиеи не бива да продължава повече от 10—15 min. митинговата реч може да продължи и час, но задължително трябва да е ярка емоционалност, с пределно отчетлива интонация и висок патус. Съществуват и редица делови разновидности на речта. Такива могат да

4. Видове речи - агитационни и тържествени.

Агитационната реч винаги предразполага реакцията която искаме да постигнем, речта може да бъде призоваваща увещаваща или съпътстваща извършването на някаква работа. Разликата е във агитационното искане - дейност вит или отнопение, факт събитие явление алтернативност на положението възможни изходи, изводи решения правилвн разумен логичен ход от това положение. Ораторът рекламира един от вариантите за решение но не кара аудиторията обезателно да тръгва към него и веднага слушателите изпадат във съмнение. Тогава им се поднася алтернативна или предвиждане във формата на антитеза, призив към действие. Това е същност самото агитационно искане. Тази схема търпи изменения според конкретната обстановка. Възможно е изказването да има и такава структора: положение-обещание-призив. Констроирането на изказването зависи от слушателите от целта, от темата, от нашите собствени предпочитания, от общественото и служебно положение. Призоваващите и овещаващите речи са от обеждаващ тип. Призоваващата реч тя цели да предизвика у слушателите реакция - действие. В зависимост от това кога ще настъпи тази реакция-действия, призоваващите речи могат да се убединят в две групи. Първата при която действието може да настъпи непосредствено сле произнасянето на речта. Втората при която действието се програмира за определено време. Призоваването към действие може да бъде пряко или косвено. За да се призове към действия този

5. Реторика. Класификация на устните публични изказвания

В древността класическата класификация аристотел разглежда красноречието в три основни форми съвещателна, съдебни и епидебтически. При съвещателните ораторът съветва слушателите при вземане на решение. Съдебните речи са речи на свободни граждани който обвиняват и се защитават пред съдий. Епедиктическите речи са за възхвала. Той дели тези речи на хвалебствени и порицаващи. Цицерон не прави ясно и отчетливи класификация той непрекъснато смесва съдържанието на речта, стила на оратора, целта на оратора и др. Квинтилиян ги дели от гледна точка на съдържанието: исхонос-прости и без окрашение речи; антарос-смесена реч, достъпен език; андрое-силни и възвишениречи речи. Целтъа на тези три вид красноречие е следната 1вия вид трябва да осведоми третия да възбуди чувствата а втория има задължение да достави удоволствие или да спечели удобрение. Това деление се основава не езиковия стил, но той дава клалификация но основата на изпълнителния стил агицист стегнат чист дистъпен ясен. Онанисти надут престорен празнословен. Най-много място той отделя на триродовото деление на ораторската

6. Възникване и развитие, същност и специфика на военното красноречие

Военното красноречие се отличава с безапилационност, краткост, ултимативност, сила и психологическо въздействие. В словото на командира има предварително поставена цел да внуши сила смелост храбтост да възроди патриотични чувства. Да подбуди и насочва към конкретни действия. Основава се също и на изпълнението на заповеди по силата на закона но и по силата на убеждението, доверието свързано с личните качества на командира. Целта е намиране и поднасяне на най-сполочлива форма на изискванията на командира, мобилизиране на подчинените за изпълнение на заповеди чрез силата на словото, убеждението в правилността, целесъобразността и необходимостта от изреченото, възбуждане на честолюбие и патриотизъм.

Принципи на военното красноречие:

— наичност - отразява връзката м/у предмети на изказването ораторска интерпретация и качеството на резултата от ораотрското искане. Това предполага истинност и доказателност при използването на фактите;

— изсторическа определеност - отразява зависимоста му като форма - средство за участие в социално-политическата дейност, и конкретно историческите условия;

— социална зависимост - ораторската дейност на

7. Предварителна подготовка на устните публични изказвания

Предварителната подготовка на устното публично изказване е един важен момент в дейността на оратора нейната цена е изключително висока, от античността до наши дни е запазен пример който доказва че цената на предварителната подготовка на устното публично изказване може да бъде огромна. Древните оратори който са оставили безброй примери на ораторско майсторство са имали съзнателно и старателно отношение към подготовката за ораторско изказване. Човешката дейност винаги е свързана с определена цел. Друг е въпросът какъв е характера на тази цел дали вярно или невярно е формулирана във съптветствие с интересите на обществото класата личността.Съзнателната цел като закон определя начините и характерите на човешките дела. Предварителната подготовка за ораторското изказване включва: себе си определянето на темата и целите създаване на предварителен план за работа и изучаване на въпросите, представлява овертюра към съставянето на писменния вариянт на самото изказване. Всяко ораторско изказване има обща и конкретна цел, система от подцели задачи който са в



8. Организация и структура на материала в устното публично изказване

Най-широко използваната схема при съставянето на изказването вкл. заглавието, увода, осн. част и закл. част .В отделните случаи някои от елементите могат да бъдат пропуснати , но това е въпрос на избор от страна на самия оратор . Заглавието може предварително да привлече или отблъсне, да настрои положително или отр. аудиторията . ЗАглавието има три функции- информативна , емотивна и атрактивност .Те имат за цел да оринтират аудиторията за какво ще говори оратора ,да предизвикат положит . чуства и да създаде предварителен интерес . С увода оратора си поствя за цел да завладее вниманието на аудиторията , да установи контат с нея и завоюва доверието и. Да подготви благоприятна основа за възприемането на речта. Уводът трябва да продължи от 1;2—5;6 минути. Той съо има своите функций апелативно чрез цитат пример обращение. Емотивна информационна и интрагативно насочване на вниманието към по важните моменти от изказванията. Тезата и мисълта която трябва да се докаже. Тезата трябва да бъде точно формулирана да остане

9. Доклада като ораторско творчество

Като род на красноречието докладът е делово устно публично изказване. То е основна част при провеждане на събрания, конгреси, конференций съвещания и др. Докладът е универсална форма на реторическо общуване. Информаионните ф-ций на доклада са в основата на неговото създаване като устно публично изказване. Той дава точни факти обобщава ги и ги оценява анализира и прави изводи от тях. Размерът на информацията е новото което слушателят разпознава и установява коментарите към фактите в доклада дава възможност на слушателя да се ориентира в същноатта на тяхното значение. Тогава само информацията събужда у него истински интерес. Един доклад обикновенно не съдържа една тема или ако е една то той третира няколко подтеми и  е богат на проблеми. Всеки доклад почва с огласяване на темата. Това може да стане чрез плакати радиото и телевизията или от докладчика който сам запознава с темата информационното съдържание на доклада зависи от предмета на доклада. Доклада като устно публично изказване е многологична форма на ораторска изява но със съоя собствена специфика. Той е преди всичко информация за нещо, призив за нещо. Докладът е тактика. Основни положения при подготовката на един доклад могат да се представят във четери етапа: Първия подбор и обработка на първичната информация. Втория анализ, обобщение на информационния


10. Видове и специфика на докладите.

А) Информационен

—Реферат-вторичен жанр на красноречието, съкратено изложение съдържанието на дадени публикаций в който се научават дадени факти, аргументи. Обикновенно се разработва на достъпен език обрма няма строго заковани граници. Две разновидности-информативен; индикативен.

Във индикативния се набелязват отделни положения и факти. Съдържанието на реферата да е обективно, като се изхожда от позицията на автора на произведението. Автораму да е специалист в дадена област.

—Автореферат-който сами представяме собствената си творба.

—Обзор-има информационно ориентиран характер. Представлява синтез на огрмона информация, източници. Прави преглед на нова информация на съответната област на научните знания. Това може и обхваща даден период преди изнасянето на обзора. Хатактерна е краткост периодичност, фактология, анализ. Аналитичен обзор - преобладават анализ и аргоментация. Те са критични.

Реферативен-по важно е съобщаването а не анализа . Обтаботва голямо количество

11.Същност и х-ка на лекцията като ораторско

творчество.

Разглеждайки проблемно-психологическата същност на лекцията, трябваощеведнъж да подчертаем че тя е преди всичко отражение на някои явления от действителноста.Следователно носи определена информация (първична ,вторична)за практиката ,за живота .Лекторът-трябва да я поднесе т.е. да изпълни функциите на информатор. Ораторът не е само информ. но и импретатор. Информцията бива първична и вторична .Към първичната се отнасят фактите (известни или нови) които помагат на лектора да построи логически закл. Или това е основата на всяка лекция. Вторичната информативност представлява творческа интерпретация ,анализ ,оценка и обобщения на фактите. Всяка лекция в определена степен съдържа отрицание тъйкато ние критикуваме или опровергаваме неправилни мнения .Във всяка аудитория има няколко слушатели които са опозиция на лектора .Ето защо винаги се налага да се предвиди в хода на лекцията оборване на противниковите възгледи което още се нарича спор с невидимия опонент. Проблемното търсещо начало се състои в задачата на лектора да изследва някъкъв проблем да търси и

12. Разновидност на лекцията.

Пропаганда клалификационна епизодична и циклична. Лекцията е основа на реторическото изкуство което е свързано с обучението. Затова и преобладавата ф-ция при нея е информативна чистият тип лекция почти не се среща. Най-сполучливи стават смесения тип лекций на който лекторът задълбочава старите знания и на тази основа поднася нови, включва активно аудиторията във разрешаването на проблема заставя слушателите сами да отговарят на възникнал;ите въпроси. Има няколко типа лекций, информационната има за цел съобщаването на максимално нови знания. Този вид лекция разчита на стремежа на всеки човек към нови знания. Равнището на лекцията се определя от мястото, времето и повода за провеждането и. Решаващи в това отношение са интелектуалния ръст и образувателния ценс на слушателите. Пропагандни лекций - един от поводите на пропагандните лекций е научна. Тук не става дума за научността като изискване за съдържанието на всяко устно или публично изказване а за равнището на което е разработен материала. Научната лекция насочена към слушатъеля специалист. Тя е обзор на новости в дадена област анализ или


13. Специфика и общи изисквания към ораторския диалог.

Диалогът е средство за доказване на поределени мисли или възглвди, истинността на която се утвърждава в процеса на спора на обмена на мисли с опонента или опониращите. Истинският диалог изисква две предварителни условия: първо-еднозначност на ползвания езиквладеене на еднакво съдържание и мисъл на употребяваните думи. Второ - смисълът на използване в диалога език да бъде понятен за цялата езикова общественост а не само за рези който участват в диалога. Диалогът има място опри съзнателно общуване между хората. Ораторските диалози можем да групираме в два рода: полемика и особенни(неособенни). Форми на красноречие. Това са форми извън доклада, лекциата речта и полемиката. Когато беседата се води м/у хора имащи различни и твърдо установени становища по дадения въпрос и когато всеки се старае да устоява своето мнение диалогът преминава в спор. Спорът е борба на 2 противоположни мнения с цел установяване на погрешността на едно от




14. Полемиката като форма на ораторския диалог.

Полемиката е ораторски диалог. По предварителна угорорка на участниците и той може да бъде дискусия или диспут. Дискусията е теоретичен спор на две или повече становища по някакъв въпрос като крайната цел на диалога е обща пладформа по предмета на спора когато се търси обтимално решение на нещо, когато се уточнява стратегията и тактиката на някакви действия по пътя на равнопоставеността различната информация и мнение по даден въпрос. Разговора може да бъде дискусионен характер само ако се води м/у приблизително равно в служебно, обществено образователно отношение партньори. Това осигурява еднакъв език еднакви средства за общуване разновидност на казано и разбрано не се ли спази това условие м/у страните няма да се осъществи необходимия контакт. Диспутът е също творчески спор който цели да наложи като единствено правилно и вярно и т.н. диспута е борба за победа в спора разгрома на опонента е психически удар в/у слущателите. Победата във диспута ще привлече нови привърженици за защитаване на каузата. Деловара дискусия е спор по частни въпроси свързани с

15. Видове изпълнение на устно публично изказване - репродукция импровизация и експромт.

Ораторското изкуство се различава от спецификата на другите видове жива художествена реч. Тук в сравнение може да бъде направено с различни форми на диктаторско слово и особенно с рецитаторството. Диктаторското слово е предаването на предварително определена служебна информация отностно факти, събития и др. В някаква повече или по малко изразена художествена форма. В ревитататорството въздействаща сила произтича от съдържанието на информацията от нейната аранжировка съобразно изискванията на живото слово и артистичната пластика. Репродуктивно изпълнение на изказването. Названието на този вид изпълнение подсказва че съдържанието на изказването се възпроизвежда след като вече е било сътворено. Репродоктивното изпълнение различаваме няколко вариянта първият от тях е четенето на самостоятелно писан текст. Той се предлага най-често при монологични изяваи от рода на доклада лекцията, речта. този текст обикновенно е съобазен с предварителния интерес на аудиторията към темата на съответно

16. Понятие за език и реч.

Езикът е средство за общуване на хората оръдие за формиране и изразяване на мислите и чувствата. Средство за предаване на информация и нови знания мнението и речта на човека възниква: и се развиват в единство. Езикът е основно средство за предаване на информация за обучаване и обучение на хората, за осигуряване на съгласуваност и координация на техните социални действия. Развитието на езика е свързано голяма степен с трудовата дейност, с необходимостта от общуване и взаимодействие. Благодарение на езика се осъществява специфично човешка форма за предаване на социалния опит, културните норми и традиций. Основните еденици на езика са думата и изречението. Те имат значение и смисъл. Чрез думите се обозначават обектите. Речта се осигурява от периферни (двигателни гласови артикулационна и централна кора на мозъка) апарати и органи за възприемането и разбирането на думи и техните съчетания. За възпроизвеждането и използването на живота. Думаата като дразнител се прояваява в три форми: слухова зрителна и двигателна те са склонни да активират в короната на мозъка много временни връзки да включат предишния опит в дейността. Езикът на човека може да


17Езикови изразни средства.

От дълбока древност до наши дни се включват многобройни и разнообразни изразни средства,средкоито се откриват две големи групи-тропи и реторически фигури.Тропи-посредством тях се осъщесвява лексикалната изразителност.Те представляват думи и изрази разгледани и употребявани в преносно значение.Сравнение-при него изобразяваното явление се употребява на друго-биват по подобие и контраст.метафора-пренасянето на черти от един предмет на друг.Тя е сравнение с изпусната втора част.Разновидност на метафората са олицетворението и алигорията.Олицетворение-характерни черти на живи същества се пренасят в/у предмети.Типичен пример за алегории са басните като на персонажите се предават чисто човешки качества - лисицата е символ на хитриостта. Метонимия - при нея се осъществява замяна на названието на предмета или явлението с друго название което е свързано с друго явление или предмет. Разновидности са синегдоха, замяна на названието или част от него замяна на названието на вещите с названието на материала с който са направени. Хипербула изразява преувеличаване на качества действия

18. същност и компоненти на невербалната комуникация.

Невербалната комуникация най общо включва:позата мимиките жестовете и други. Тя се осъществява чрез сигали и знаци със речеви, неречеви характер. Това са знаци който ес предават чрез тялото и указват въздействие в/у нематериалната среда и в/у аудиторията. Има няколко вида невербална комуникация интонационна към нея спадат: мелодика-прдставлява промяна в чистотата на самия тон. Тя е една от основните х/ки на интонацията. Чрез мелодиката могат да бъдат изразени мхого чувства(радост, неприязан, апатия и др.) интензитета или силата е друга значима х/ка на интонацията която аудиторията възприема като гръмкост на речта. Темп на говорене скороста на говорена е доста различна за отделните наций. Темпът на говорена трябва да води до една нормална разбираемост от страна на аудиторията. В хода на говоренето ораторът трябва да променя темпа на говорена това се определя от вида на аудиторията. Промяната на скоростта на говорене е свързана с тъй наречените темпорални паузи-логически психологически и физиологически. Повечето случай физиологическата пауза се доблира с другите две. Ударението за оратора особенно значимо е логическото ударение с негова помощ




Други реферати:
Създаване на наказателното право
Субекти на застрахователни правоотношения
Източници на правото
ЕСГРАОН-единна система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението
Значение на класифицираната информация


Изтегли реферата



Значение на класифицираната информация - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия