Род и личност в Дервишево семе

Душата боледува. Злото приканва човека да избира между доброто и злото и така да продължи своята съдба. Възелът между доброто и злото- страшния кръстопът на избора. По кой път да поеме Рамадан – да остави злото да умъртви душата му или оставяйки верен на Силвина да възтържествува мъдрата сила на опрощението. Но и в едната и в другата постъпка на човека вечен спътник остава опрощението. То пречиства душата, но възела остава. Родило се е смирението и в тихата овладяна болка на изповедта нов възел заплита родовия и човешкия дълг.

Но животът му се променя, когато престъпника тежко болен остава напълно безпомощен в ръцете на Силвина. Тогава Рамадан вместо да остави престъпника да умре от любов към Силвина той се грижи за него. Неговата морална същност надделява над решението за отмъщение. Душата му е изпълнена с любов към любимата. Той иска да се грижи и бори за Силвина. Рамадан прави своя нравствен избор заедно със Силвина да се грижи за парализирания злодей и виновник за страданията им. Личността на героя възвишена и достойна, романтична и драматична, доброволно врекла се на страдания. Светът на такава личност, чиста и възвишена е загиващ. Хора като него с такава страст към доброто с чувство на чест и дълг немогат да живеят щастливо в света на злото. Героят носещ времето на традицията се разминава с любовта, но не загубва надежда.

Отново Рамадан е на кръстопът и възел стяга душата му. Дългът застава между доброто и злото. Смирението го държи далече и от любовта и от омразата. Той върви към себе си изповядва болката си, за да открие онова “възлово” писмо на преживяното и предхождащо страдание.

Макар и постигнал мъдрата сила на смирението душата на Рамадан е разсечена от доброто и злото в съдбовния възел на постигнатите желания остава недовършена изповедта на хайтовия герой: мисля си по някога “мъчи се той...”добре е да отмъстиш на злодея, на за да го постигнеш трябва да разрушиш друго добро – да закриляш и да браниш този който дава смисъл на живота ти. Героите на Хайтовсе лутат мужду любов и омраза, между добро и зло и това е драматичност.

Съчувствието може да смекчи човешката мъка, но не дава отговор на въпросите, в случая читателя като вид събеседник е длъжен да съчувства, по-скоро е зрител на една драма в която той трябва сам да намери своето място.

Други реферати:
Иван Вазов-Българският език
Грях, възмездие и изкупление в разказа Индже на Йордан Йовков
Елисавета Багряна-Кукувица
Дебелянов-Помниш ли, помниш ли
Сблъсък между идеал и действителност в Дон Кихот на Сервантес


Изтегли реферата