Родина, майка и любима в творчеството на Яворов

РОДИНА, МАЙКА И ЛЮБИМА В ТВОРЧЕСТВОТО НА ЯВОРОВ


Творчеството на Яворов е сложно и проблематично за описване само в границите на една естетика. Първите творби на поета безспорно разкриват социалната и обективна визия, но същевременно проблематизират реализма и субективизират външния свят. Така символизмът в творческата биография на поета се оказва вътрешна еволюция, според която светът и човекът все повече се представят като вътрешно духовно изживяване.

Страданието на човека е тема и на две Яворови елегии \"Арменци\" и \"Заточеници\". Съдържанието им визира трагични страници от историята на два поробени народа, но въпросът за националната идентификация е поставен по различен начин. В \"Арменци\" идеята за конкретно събитие и народността на героите се свърза единствено със заглавието. Универсалният адресат на творбата се определя от всеобщите ценности заложени в идейно художественото съдържание. Свобода, родина и борба са философските исторически идеали, вписващи се в битието на всеки народ. Художественото обобщение внушава, че универсалният духовен опит и свободолюбивите стремежи на човечеството се оформят и натрупват в изпитанията и жертвите на всеки отделен народ.

В \"Заточеници\" доминира националната идея и народностната самобитност на художествения свят. На преден план излиза автономният живот на българската етническа общност, нейния духовен облик и уникална историческа съдба. В \"Аременци\" лирическият субект е извън общността на несретниците, субектната дистанция спрямо героите означени с \"те\", \"дечица\", \"жертви\", както и спрямо тяхната далечна родина, асоциира с такива произведения като \"В механата\", \" \"На прощаване\", \"До моето първо либе\", \"Елегия\". В родовия спомен, в националните културни митове Яворов преоткрива универсална законова зона, според която човекът е обезсмислен след загубата на родината си. В \"Заточеници\" настъпва промяна в граматичната форма на исказа \"Ние\" е белег на съобщност и единение на лирическия субект с героите. Лирическата идея целенасочено акцентира националната идентичност на героите. Яворов извежда национално неповторимото и конкретно българското над множественото и аморфното в човешката общност. В \"Арменци\" образът на родината е събирателен и обобщено метафоричен, лишен от осезаемост и близост. Нейната далечност импулсира градусите на болката и копнежа. Робската участ на родината и народната кървава драма рефлектират в чувсвата на изгнаниците, в техния житейски и духовен трагизъм. Лирическото време в \"Арменци\" обхваща безвремието след раздялата. Актът на раздялата е в изгнаничеството. Пространството се развива в две посоки. Чрез динамичната раздвиженост на бурята, разнасяща \"бунтовната песен широко в света\", романтичните измерения на пространството достигат до \"безкрай\" и придават глобалност на художествената идея. Конкретното пространство обаче се свързва с реалностите на изгнаническото битие. То се променя, все повече се стеснява и негативира. Чужбината изтласква нещастниците извън света, обозначава се с \"чуждия край\", \"порутен бордей\" и \"механата\", а това са знаковите пространства на социалната отхвърленост и душевната самота. В \"Заточеници\" болката от разрива между родината и синовете пулсира подмолно. От една страна лирическото пространство се опредметява чрез отдалечаващите се очертания на бреговете, чрез извисените силуети на Атон, за сметка на това се разрастват духовните обеми на пространството, изразяващо съкровената същност на родината като \"скъпи нам предели\". Родината традиционно е символизирана чрез крилото, което носи представата за ласка, утеха и закрила, а това са чертите на майката. В \"Заточеници\" Яворов разкрива екзистенциалната драма на


Други реферати:
Гръбначни животни
Лечение с прополис
Обяснение на белтъците
Плавателен мехур при рибите
Почвен мониторинг


Изтегли реферата



Почвен мониторинг - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия