Родина, майка и любима в творчеството на Яворов

Лирическият субект непрекъснато се стреми да увековечи песента, която му се изплъзва. Началото на произведението непрестанно размива движението в света, докато финалът отвежда всички смисли до идеята за храма осветляван и огряван от вечния огън на търсачеството. Само огънят с неговата жестока причистваща сила преодолява мрака, студа,\"ледената стена\". Разказът за пътя на песента очертава един затворен кръг. Песента се е отделила от твореца и в края се завръща при него. Това затваряне на кръга е универсален символ на осъзнатата обреченост, на вечност. Човешката песен е словото, което е в началото и което надмогва представите за края чрез своята идеалност, защото идеалността е вечност.

И любовната , както и другата лирика на поета , разкрива характерното раздвоение, този път между плътското и духовното. Това е поезията на пълна всеотдайност и жестоки съмнения. Любовта за субекта съществува докато съществува душата, т.е тя е вечна. Главният любовен цикъл на Яворов започва с \"Благовещение\", където голяма част от любовните стихотворения са свързани помежду си с ясна биографична изповедна основа. Изповедният характер на Яворовата любовна поезия не означава рацбира се, че това са албумни стихотворения с частен характер. Макар и създадени понякога като стихотворения писма с определен адресат, те надминават частния си смисъл със своята поетическа обобщеност на човешките чувства. Образът на любимата, съхраняващ някои конкретни черти на жизнения първообраз, се превръща в поетическо обобщение на любимата. Така Яворовите лични вдъхновения от собствената му любов се превръщат в поезия за любовта, в един обобщен лирически дневник на чувствата.

Любовният цикъл на Яворов представя своеобразно освобождаване от достигналия до крайност душевен драматизъм. Именно поради това след \"знойните\" и \"нощни\" настроения любовта идва като \"прохладен лъх\" и с копнежа за нова \"зора\", идва като спокойствие, тишина, облекчение, идва най-вече като мечта и като молитва. Образът на родината е учистен от всякакви земничерти, тя е \"ангел\", \"серафим\", \"дете\", някакво небесно същество, което няма плътски образ, затова и чувството към нея е изчистено от всякакви плътскочувствени моменти ( \"Блян\", \"Пръстен с опал\", \"Ще бъдеш в бяло\", \"Обичам те\"). Това и не е любовно чувство, то е по-скоро някакъв етически копнежза пречистване след \"жълтата злоба\" и \"орисията зла\". Любовта за Яворовия субект е опит за бягство от драматизма на нашето вътрешно изгаряне и от нарастващият му конфликт с действителността. Затова тази любов е найчесто асоциирана със \"сън\", \"мечта\", а призивите на субекта са тихо молитвени.

Яворов има и любовни стихотворения , в които дълбаката любовна страст неизбежно е свързана със смъртта. Любовта и страданието преливат едно в друго, като жената е фатална съдба, разрушителка на хармонията. В стихотворения като \"На Лора\", \"Чудовище\", \"Проклятие\" страста води към смъртта, коята не е край и спасение, а начало на нови мъки. Безплътният образ на жената изчезва, за да се замени с плътски образ пълен с фатален драматизъм и гибелни страсти. Любовното чувство е раздвоено, образът на любимата е загубил ангелските си черти, той е едновременно \"знойна плът\" и \"призрак лек\", \"неведение\" и \" алчна младост\". Смъртта вече не е \"мирова скръб\", нито плод на лирикофилософското размишление, а е конкретно живо и съдбовно предчувствие. Светлата серафическа любов - пречистване от цикъла започващ с \"Благовещение\" е превърната в трагичен порив, който авторът не случайно нарича \"стон\".

Други реферати:
Направа на LC филтър
Измерване на трифазна активна мощност
Mикропроцесор I 80386
Специални системи на танкерите
Енергетика


Изтегли реферата