Ролята на жената в драмата Велислава българска княгиня на Добри Войников

Ролята на жената в драмата „Велислава, българска княгиня” на Добри Войников”

/курсова работа/




Драмата на Добри Войников „Велислава, българска княгиня” среща възрожденския зрител/читател с бурното и неспокойно време на българските борби срещу татарите при цар Георги Тертер през XIII век. Както и останалите му исторически драми, „Велислава” насочва погледа на съвременниците към героичното минало и чрез величавите образи от миналото се стреми да събуди националната гордост, да укрепи патриотзма им и да им вдъхне вяра в бъдещето. Драмата има заплетена сюжетна нишка, която чрез покачващото се напрежение успява да задържи интереса на читателя/зрителя до края на произведението. В рамките на пиесата се открояват три групи герои – родолюбци, изменници и заговорници и чужди врагове. Основното противопоставяне между своето и чуждото, отбелязано още в авторовия предговор, се осъществява както между етнически своите и етнически чуждите, така и между етнически свои, но с различни идеи и намерения герои. Все пак, авторът не пропуска да спомене, че ниските страсти и неистови домогвания до царския престол са слабости, които не са характерни за българския характер, „а са са пренесли от византийската разкошна аристокрация”. В общи линии, драмата представя един познат от историята и предвидим, в контекста на възрожеднските идеали и идеологически цели, сюжет, но качествено новото в рамките на този сюжет е образът на Велислава, българската княгиня, чрез която се преосмисля образът и ролята на жената в сферата на национално важното.

Ако до този момент (а и дълго след него) жената е възприемана преди всичко в ролята си на майка и съпруга, в ролята си на зависима икономически, политически и социално от властта и волята на мъжа, то в тази драма на Войников се открива различен подход в изграждането на женския образ в лицето на Велислава. Той изпъква още по-силно на фона на останалите женски образи в драмата – на майка й Мария, на алчната и властолюбива Кирамария (жена на Смилец) и на Рада, помощницата в царския палат.

Още с първата си поява в явление IV на I действие, Велислава действа като нетрадиционен образ, поне в рамките на популярните разбирания за патриархално. Първите й думи са по адрес на славния юнак Милица, който е разбил с малобройна войска и много храброст многобройната татарска войска. Велислава разсъждава за добродетелите и благородството на Милица, за всенародната любов, която си е спечелил с победата и за всички негови достойнства. Според думите й, един такъв храбър боец и „любезен млад”е достоен за „нежната любов на една княгиня”. С тези свои думи младата княгиня заявява избора на сърцето си и в хода на драмата тя отстоява този избор

В следващото явление от пиесата, Мария и Велислава разговарят за Милица. В думите на Велислава се въплътени демократични и напредничави възгледи. Докато Мария, признавайки любовта на народа към юначния Милица съжалява, че той не е от „кръвта на един княжески род”, което до голяма степен го дискредитира в нейните очи, Велислава смята че „не е родът, майко, който дава достойнството на човека” и решително застава срещу закостенелите възгледи на майка си,


Други реферати:
Оборотни данъци
Обща теория на данъка
Общински бюджет
Пари и валута
Определяне начина на прехвърляне на акциите


Изтегли реферата



Определяне начина на прехвърляне на акциите - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия