Ролята на жената в драмата Велислава българска княгиня на Добри Войников

си юнак: „Милица е син на войвода, але той днес заслужава повече чест, отколкото един княжески син, който не върши нищо друго, освен да са кичи напусто като една жена”. В тези думи на Велислава се съдържа кодът, който е валиден за цялата творба, идеята, че за човека трябва да се съди не по благородния му произход и не по външния му облик, а според делата му. По-късно в развитието на сюжета тази идея се разгръща чрез постъпките на различните герои. Пред очите на зрителя/читателя се разкриват притворците и интригантите, които въпреки благородния си произход се държат недостойно... На думите на Мария „само един благороден род може да отхрани благородни чада” се противопоставят действията на собствения й брат, който предава престола и родината и желае смъртта на племенниците си – царските наследници. Нещо повече, ако се разгледа тази реплика на Велислава по линията мъжко-женско, може да се каже, че княгиня Велислава притежава мъжество, достойна е за уважение заради своята решителност, жертвоготовност и сила на характера, колкото и героят-мъж от бойното поле, за разлика от благородника-мъж, който в своята незаинтересованост, суетност и самодостатъчност (качества, които явно се приписват на „една жена”) е недостоен за вниманието на народа и дори за своята титла.

С изпращането на Милица на бойното поле Велислава продължава линията на своите разсъждения. Сега тя се чувства обвързана с младия юнак и се тревожи за изхода от битката, която вече е важна за нея не само като представител на царското семейство, загрижен за родината, но я засяга лично. В този момент Велислава отъждествява своята съдба с тази на отечеството. Това, което е щастие за родината ще бъде щастие и за младата княгиня: „Ако съдбата решава за щастието на моята бъднина, а в истото време и за честта на българското царство, то той ще са възвърне обсипан с нови венци за безсмъртната слава... О, моето щастие е тясно свързано с честта на нашето царство. Никоги аз не бих предприела моето лично доборочестие при злочестината на моето мило отечество...” Младата жена вярва, че доброто на родината, а именно успешен изход от битките с татарите, ще бъде добро и за самата нея, защото любимият й ще се върне жив и здрав, окичен с венците и славата на победител. В думите й обаче, се прокрадва идеята, че дори и да не беше така, Велислава за нищо не света не би жертвала родината за личносто си щастие. Тук вече прозира образът на морално силната личност, която е готова да жертва личното щастие в името на националния идеал. Отново проявите на решителност и готовност да се защити родината се редуват с действия, които не се вписват в канона на патриархалното женско поведение. След размисъла за общата съдба на младата княгиня и раздираната от скандали и нападения държава, княгинята решава да прати писмо на Милица: „Не би било зле, една китка от моята ръка, придружена с едно писъмце до драгия ми Милица. Но първо писъмцето...” Писмото за пореден път декларира отношението на Велислава към младия юнак и желанието й да отдаде предпочитанията си на достойнството на войника вместо на балгородството на нищо не значещата кръв: „царска дъщеря, която уважава повече достойнството, отколкото благородството на една невредна кръв и коя ще има винаги на сърце си по-доре един личен млад войвода, отколкото един изнежен княжеский син”. Българската княгиня първа признава своите чувства, застава в ролята на активния като в началото кани Милица в двореца, подарява му пръстен, пише му писмо с китка – все дръзки постъпки, които я показват смела и решителна и едновременно себеотдаваща се и загрижена. През цялото време тя се държи дръзко, но не и неразумно, тя умее добре да преценява ситуациите и хората и настоява на това, че: „Девицата, която носи истинско сърце българско, никога не ще залюби един разкошен млад, който не знае нищо друго, освен да се нрави на жените. Българката в любовта си сякоги е предпочитала войника от разкошника!” Според княгинята, този, който умее да се


Други реферати:
Приказка за стълбата от Христо Смирненски
Самотен гроб в самотен кът
Страдание и състрадание в цикъла Зимни вечери на Христо Смирненски
Писмо (Ти помниш ли) Никола Вапцаров-План Анализ
Поезията на Димчо Дебелянов


Изтегли реферата



Поезията на Димчо Дебелянов - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия