Ролята на жената в драмата Велислава българска княгиня на Добри Войников

Велислава е синонимично на спасяването на царството. В една от по-късните преработки на драмата, Войников „спасява” и любимия на Велислава, което още по-силно затвърждава идеята, че младите, силните, храбрите, носителите на свободолюбието, демократизма и най-после на възрожденския идеал ще успеят да донесат мечтаната промяна. В духа и позициите на младите, Войников е закодирал вярата в по-доброто бъдеще. Независимо, че техните родители и близките от окръжението са постъпвали грешно под влиянието на гръцката аристокрация, младите са справедливи, те държат много на достойнството, на българщината и на честността и храбростта. (Светослав, Милица, Велислава). Думите на Велислава и Светослав изобличават онези, които се домогват до престола само за собствената си чест. Според тях народът помни само тези, които са донесли слава на българския род, а мрази онези, които са се борили само за личната си слава, защото тя свършва пред гроба, а другата остава вечно, което звучи като присъда над заговорниците в драмата и на користолюбивите и патриотарстващите извън нея.

В историческите драми на Войников в най-силна степен се проявява неговият национално-патриотичен патос. За основа на своите исторически драми той избира моменти на важни държавни събития и герои - високи представители на държавната власт. Героично-историческите драми на Войников рисуват българското минало в светлината на романтичното, идеализират силата и храбростта на българския народ и добродетелите на неговите първенци. Въпреки, че имат някои недостатъци драмите на Войников успяват да изпълнят своята важна задача, а именно - да предадат национално-патриотичното въодушевление на публиката, за която са предназначени. Изображението на лицата е подчинено на патриотичната тенденция за идеализация на положителните герои, което води отчасти до тяхната схематизация. Войников не успява да създаде цялостни психологически обосновани герои и не мотивира техните постъпки психологически, поради което те често изглеждат неубедителни. От друга страна, конфликтите между героите винаги са външни, не отразяват толкова междуличностни взаимоотношения, колкото олицетворяват или представят важните обществени конфликти на времето. Това важи в пълна степен и за драмата „Велислава, българска княгиня”, която представя „някак на дело безсъвестните домогвания, интригите, раздорите, издайствата, предателствата, що са кипели по времето на Георгя Тертера в Търново.” В петте действия на драмата зрителите имат възможност да се поучат от грешките на своите предци и от храбростта и свободолюбивия, царски дух на главната героиня и другите положителни персонажи. Драмата е ценна не само с историзма и патриотичния си патос, но най-вече с новаторския си дух при изграждането на женските образи и по-специално на образа на централната героиня Велислава. Драмата е една от малкото в епохата на Възраждането, които демонстрират силен демократичен дух в сферата на еманципирането на жената и й дават ролята на изказваща се и взимаща решения, които определят съдбата на държавата.



Използвана литература:

Войников, Добри. Съчинения в 2 тома. Съст. Д. Леков. София, Български писател, 1983.

Динеков, Петър. Възрожденски писатели. София, Наука и изкуство, 1962, 201-216 стр.

Алипиева, Антоанета. Жената. – В: Национална идентичност в българската литература. Варна, LiterNet, 2006.

Даскалова, Красимира. Женската идентичност: норми, представи, образи в българската култура ХІХ - началото на ХХ век. Балканските идентичности в българската култура на http://www.ilit.bas.bg


Други реферати:
Лекция по туристически ресурси №1
Среда за отдих
Пътнически агенции
Спортно-анимационни услуги
Технология на кулинарната продукция


Изтегли реферата



Технология на кулинарната продукция - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия