Счетоводна отчетност и законова уредба на счетоводството в България

Отчетни измерители, използвани в счетоводството

Счетоводството винаги е било свързано с количественото измерване и качествено характеризиране на стопанските факти, явления и процеси. Нещо повече: то е първата научна дисциплина, която е специално създадена във връзка с измерването на стойностните величини на отчетните обекти на микроравнище. За целта се използват три вида отчетни измерители - натурални, трудови и парични (стойностни), което се обуславя от разнообразието на отчетните обекти.

Натуралните измерители намират приложение при отчитането на стопанските средства в натурално изражение - брой, дължина, тегло, обем и др. Използват се за оценяване (измерване) на еднородни отчетни обекти. Намират ограничено приложение в счетоводството, поради обстоятелството, че не позволяват обобщаване на стопански факти, явления и процеси, представени в разнородни мерни единици.

Трудовите измерители се използват за отразяване на изразходеното работно време в дни, часове или минути. Такива измерители са: човекоден, човекочас, машиносмяна и др. Обикновено се прилагат в съчетание с натуралните измерители, като по този начин се отразява количеството извършена работа за единица време. Имат ограничено приложение в счетоводството, поради обстоятелството, че чрез тях също не могат да се обобщят разнородни обекти, които са резултат на разнороден труд (квалифициран, неквалифициран, умствен, физически и т.н.).

Чрез стойностният (паричен) измерител се измерват и отразяват различни стопански факти, явления и процеси в единен измерител, посредством възприетата в страната парична единица. Само в парична оценка може да се установи и отрази общата величина на средствата на предприятието, независимо от тяхното разнообразие, да се определи себестойността на произведената продукция, финансовия резултат от дейността, сметните взаимоотношения (разчетите) между контрагентите и др. В много oт случаите стойностният измерител се прилага в комбинация с натуралните и трудови измерители.

В зависимост от момента към който се оценява имуществото на предприятието оценките биват текущи и периодични. Текуща е оценката по която стопанските средства се оценяват към момента на тяхното придобиване. Тя бива: цена на придобиване, себестойност и справедлива цена. Тази оценка се нарича още историческа цена.

Цената на придобиване се използва когато се придобиват ресурси чрез покупка от външни предприятия. Тя включва както покупната цена, така и разходите за привеждането им в подходящ за използване вид (транспортни разходи за монтаж и др.).

Себестойността се използва за оценяване на средствата, създадени в рамките на предприятието (например готовата продукция) и включва само основните производствени разходи.

Справедливата цена може да бъде продажната цена, борсовата цена или пазарната цена. Намира приложение най-вече при оценяване на незаприходени излишъци при инвентаризация, както и в случаите на безвъзмездно получаване на определено имущество.


Други реферати:
Икономика на предприятието
Икономика на предприятието
Икономика на предприятието
Икономика на предприятието
Икономика на сигурността


Изтегли реферата



Икономика на сигурността - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия