Шекспировата трагедия Хамлет

Увод:

Шекспировата трагедия "Хамлет" е представителна творба на Английския ренесанс.Тя обвързва в условен художествен план две епохи-Късното средновековие и Късния ренесанс,които се пказват близки и почти еднакви по нравствен облик.Средновековие и ренесанс раздвояват духа на Хамлет и го противопоставят на човешката му същност.


Теза:

Единствена цел за Шекспировия герой е да бъде човек и да открие пътя към своята лична съдба.Мъдростта,родена от болезнения сблъсък на духовните търсения с реалността,чертае трагизма в образа на Хамлет.Той е решен да се бори с всички сили и средства срещу злото.Борбата е между неравностойни сили-силната самотна личност,застанала срещу злото на целия свят.Победител не може да има,но и не може тиранията на злото да бъде оставена да властва.

Изложение:


Хамлет е въплъщение на високата късноренесансова хуманност и битката на времето срещу нея,като средствата са средновековни,примитивни и отмъстителни.Между условното художествено време на средновековие и Ренесанс застава реалната човешка трагедия-загубата на близък.Убит е бащата на Хамлет-стария крал на Дания.Хамлет започва да търси смисъла на своя живот.При завръщането си в Елсинор,тои попада в друг свят-далеен и чужд,сякаш в Средновековието.Чувства се като затворник.Изпълнението на династическия и синовен дълг отнема свободата му.Не случайно самият герой споделя:"Дания е затвор".Той е изгнаник на родна земя.Бъдещето се превръща в минало, а миналото-в настояще.Съзнанието му се изпълва с трагичност.Времето се оказва без бряг, човекът без бъдеще.

Безвремие и осъзната безнадеждност властват над трагичното раздвоение на главния герой.Хамлет е предопределен да понесе болката на другите редом със своята.Той страда извън мярата за човешка болка и мъка.Излиза извън "брега" на времето.Той избира заради всички, но и заради себе си.Избира болката на света и я понася в мисълта си. В това се състои величието на героя.

Хамлет изповядва трагичната изповед за себе си и човека.Неговата собствена хуманност е застрашена.Навсякъде около себе си,Хамлет открива разочарование.Човекът не го радва,напротив,засилва болката в собствената му душа.Мисълта за човешкото у човека го изпълва с тъга и трагичните прозрения доказват истината за безнадеждната участ на духа:

...Човекът!Какво великолепно

творение е той!Колко благороден е с разума си;

Колко безкрайно богат откъм способности,изрази,

движения;...Върховна красота на света!...

И какво е за мен тази квинтесенция на праха?

Той не ме радва...

Хамлет се стреми към истината.Вярва в нея.Готов е да намери извинение за престъпилите законите на хуманността,но да открие причината за трагичната нетърпимост между хората.

Извършеното престъпление в Елсинор измъчва Хамлет,гнети душата му и го изпълва със съмнения.Дадената клетва за отмъщение пред призрачния дух на неговия баща е все още неизпълнена.Хамлет не би могъл да отнеме човешки живот,воден само от сляпото подчинение на средновековните нравствени повели на кралските традиции за династически дълг.Те изискват хладнокръвно отмъщение.Не зачитат законите на хуманността.

Хамлет осъзнава своя дълг не само като личен,но и като дълг пред обществото,защото посегателството спрямо баща му е нарушение на хармонията в света,победа на злото.Не просто възмездие,а възстановяване на нарушената хармония чрез всеотдаина служба на доброто-такава е целта на героя,която го прави нравствено възвишен.Но тя ще остане трагично несбъдната.Лишен от право на реални човешки действия,Хамлет няма право на личен избор.Да живееш според духа,морала и нравствеността на кралския двор,да изглеждаш щастлив и да изричаш свободно мислите си,приел ролята на шут,Хамлет избира "лудостта",за да извърви дългия трагичен,но величав път към свободата на мисълта си.

Зад наложената принудителна маска на "лудостта" прозира осъзнатата трагедия на духа,лишен от правото да обича.Когато най-много обича,Хамлет се сбогува със своята любов.Това е първото реално проявление на трагичната му участ.

Изправен над бездната на времето,но видял светлите духовни стойности на човека,той остава завинаги в трагичното пространство на вечния риторичен въпрос:

Да бъдеш или не?Туй е въпросът.

Дали е по-достойно да понасяш

стрелите на свирепата съдба,

или обнажил меч,да се опълчиш

срещу море от мъки и в таз битка

да ги зачеркнеш всички?Смърт...

Това е мигът на равносметка-да бъдеш човек или не?Да избереш хуманното в себе си ил ида се отречеш от него.Всеки има свои хуманни принципи ,с които отстоява личностната си позиция в живота.Проблемът за човека и неговата съдба е нравствен избор за Хамлет.Той е прозрял своята житейска участ-човешката му съдба е трагично преопределена.Тленния край на човека в природния кръговрат на живота не тревожи съзнанието на Хамлет.Той приема философски смъртта като неотменим биологичен финал.


Заключение:

Духовните търсения на Хамлет,съмненията и страданията го извеждат извън рамките на Ренесанса.Той е герой на всички времена.Трагедията и величието му логично се предопределят от неравностойността на силите.Той единствен застава срещу мъртвото,застинало време в Елсинор и успява да го застави да тече по друг начин.





Други реферати:
Антропогонични митове и легенди
Арменската култура
Астрономически основи на прабългарският календар
Бабинден-обичаи
Бит и душевност на българина


Изтегли реферата



Бит и душевност на българина - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия