Сигурността и суверенитета

Суверенитет


Един от базисните и най-важните белези на държавата, гарантиран и закрепен в най-високия акт в една държава - Конституцията е суверенитета. Държавната власт се смята за напълно възстановена доколкото притежава вътрешен и външен суверенитет на държавната си територия. Вътрешният суверенитет означава че държавната власт в собствената територия е най-висша и най-голяма и единствената с този мащаб, важност и мощ и предвижда наказателни мерки срещу какъвто и да е опит да се оспори нейното върховенство. Тъй като тя не може да оцелее изолирано от останалите държави, а е член на международната общност където влиза в различни отношения с другите субекти на международния живот, и доколкото нейното учество в тези отношения е на еднаква основа с останалите участници тогава притежава и своята външен суверенитет, относно, независимост от каквато и да е правителствена власт извън границите на страната. Изразява се в правото на държавната власт да сключва международни договори или да обяви война. Понятията вътрешен и външен суверенитет се използват с цел по-точно разделяне на съставните елементи на “пълният суверенитет”. В действителност тези две понятия не може да се разделят защото непрекъснато се влияят едно от друго и са взаимосависими- липсата на едното автоматично поражда губене и на другото. От тази причина, по отношение на държавата суверенитетът има същия смисъл, както за личността понятието “права и свободи“.

Жан Боден се сочи за създател на първата стройна теория за суверенитета, сочейки го като едно иманентно качество на държавата. Това става в края на XVI в. Тогава вече е факт централизацията на някои европейски държави. Държавата става пълновластния политически субект, а той твърди че суверенитетът е абсолютният критерий дали имаме държава или не.
Счита се че думата суверенитет произхожда от латинската дума superanus означаващо нещо върховно . Приема се, че основите на сегашния международноправен ред се полагат с Вестфалския договор от 1648 г. След близо тридесетгодишна война с него се установява върховенството на суверенната власт на държавата в система от независими и равнопоставени субекти като начин за закрепване на реда и мира в Европа. Главните елементи на държавния суверенитет се кодифицират през 1933 г. в конвенцията от Монтевидео за правата и задълженията на държавите. Те включват три необходими изисквания: перманетно население, определена територия и функциониращо правителство. Важен компонент на суверенитета винаги


Други реферати:
Румъно-български езикови връзки
Славянски азбуки - Глаголица
Социолингвистика
Сричково писмо
Сричкотворните Р и Л в старобългарския език. Повелително наклонение


Изтегли реферата



Сричкотворните Р и Л в старобългарския език. Повелително наклонение - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия