Сленг и жаргон

СЛЕНГ = ЖАРГОН

Жаргонът (или сленг) е социален тип говор, нивелиращ най-контрастните особености на други микродиалекти на равнището на разговорната реч на определена територия в определен момент от развитието на обществото. Структурните области на полето, чрез които функционира езикът като система: три основни вида компютърни социални диалекти - професиолект, групови жаргони и сленг, и три основни стилистични равнища - термини (с номинативна функция и нулева стилистична маркираност), професионализми функционални варианти на термините (с номинативна функция, осъществена чрез словообразувателни похвати, характерни за разговорната реч, която има специфични изисквания, но без търсене на експресивен ефект) и професионален жаргон (експресивна номинация).

Употребите на даден вариант в речта, посредством приписания им контекстово снет стилистичен и социален статус, бяха отчетени по честота. В системата на езика тези множества от честоти се явиха като пространствени области в общото поле на възможните варианти. Така бе построен рангов списък на вариантите, който отчита установените им позиции към настоящия момент. За този отрязък от време те се приемат за относително стабилни. Забележително е, че на границата да преминат в разговорния стил на книжовната реч, като подстандарт функционират варианти, които имат стаж в частен жаргон, но поради нарастнала употреба социалната им ограниченост, та дори стилистичната им маркираност, избледнява - демо, инфо, комп, мейл, търсачка, хаквам, забива, увисва, отивам на сайт, дърпам информация и пр.

Жаргон

Езиковедът Георги Армянов, най-сериозният изследовател на българския жаргон го определя като: "социален говор на лица, обединени от определена близост в професията, образованието, интересите, начина на живот и др., чиято лексика и фразеология, възприета след формална или смислова промяна от книжовния език, териториалните диалекти или някои чужди езици, или създадена от самите носители, се отличава с ярка експресивност, дефективен граматичен строеж и свобода на употребата." Изводът на Михаил Виденов въз основа на определението на Г. Армянов е, че жаргонът е лексика, с която се преназовават предмети и явления от бита на затворените общности с експресивна цел, т.е. става въпрос за словесни средства за забава и развлечение, плод на един по-особен мироглед. В генерално обобщение Виденов представя жаргона като "нетрадиционна и неофициална речева изява, която нарушава традиционно приетия езиков ред и е изразител на експресивност". Следователно признаците, които отличават жаргона като неструктурна форма на езика са, че е социален говор: а) на лица, обединени от определена близост в професията, образованието, интересите, начина на живот и др., (ограничена група на корпоративен или професионален принцип); б) отличава се с ярка експресивност, свобода на употребата и дефективен граматичен строеж." Появява се специфична функция в комуникацията - експресивна - изразяваща отношението на събеседниците в речевия акт, проявяваща се чрез езикова игра, въображение и желание за творчество. Според работното определение на Армянов жаргонизъм е "дума или по-рядко граматична особеност, характерна за определен корпоративен жаргон." Горните формулировки изнасят на преден план основното впечатление, което прави жаргона - той е странен, освободен, един конотиран език, който се отличава от нормата. Тази конотация е винаги стратифицираща - кой е от групата и кой извън нея, но не само това. Жаргонизацията е избор на регистър, на вид езикови средства, с които да блеснеш, да се отличиш с остроумие. Т.е. с жаргонизмите социалната група отделя определени,


Други реферати:
Холандия-географско положение
Странджанска морфоструктура
Северната граница на България
Природните зони в Азия
Почвообразувателни процеси


Изтегли реферата



Почвообразувателни процеси - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия