Снаха-ценности и цялостност, инфлация и разпад

     Израснал и възпитан в една затворена и консервативна среда, която не може да му предложи нищо освен къртовски труд и стеснен кръгозор, Юрталана се притеснява, страхува се и дори мрази новото: механиците и машинистите за него са люде от тайнствен свят, няма им вяра, определя ги като хитреци, измамници, крадци (38), мрази и учените, понеже "развалиха света" (67), градът му се струва много сложен, разнолик и коварен (96). Сигурност намира само в стоката, в имота, т.е. в познатото. Вкопчването в земеделската работа и влагането на цялата енергия в събиране на богатството е компенсация за лишаването му от алтернатива и за невъзможността да разгърне деятелната си натура. Постепенно го заробва страстта към придобиване и натрупване. Тъй като земеделието не го задоволява, пробва силите си и в политиката, възлага надежди на сина си Алекси, гордее се със своя зет Тоню, който от парата сто ще направи (143).

     Страстта е прекалено и изключително влечение, съпроводено със "смущения в поведението и в моралната нагласа" (Дако 1995: 509). Тя може да се превърне в болест, когато "породи физическо и душевно разстройство, които засягат целостта на личността", т.е. когато предизвика нарушаване на вътрешното равновесие, възбужда силна тревожност и постоянна напрегнатост, критичното чувство изчезва (Дако 1995: 509).

     Тодор Юрталана е все сърдит, начумерен, нервен, с нищо не може да му се угоди (22), мисли, че го мамят, не вярва на Стойко, подозира Севда, не зачита съпругата си, сопва се, крещи, хока всички, сгризва ги (22-26). Това са белези на задълбочаваща се фрустрация. Примерният стопанин, способен на доброжелателност спрямо аргатина (36) и селяните (41), на услуга на Делчо Сертлиев (40) и на отстъпки на Добра и дъщерите й (23), на възхита пред девичата хубост (27), къщовността (89) и естетичната дреха (90), на срам и на съобразяване с казаното от другите (54), притежаващ съзнание за отговорност (53), се изражда в обществен хищник и политикан, домашен сатрап, тъмен себичен субект.

     Ако убива - в известен смисъл нещастно случайно, детето на Гочо Астаров, воден от слепия инстинкт на труженик, чиято стока съсипват (47), Юрталана вече съзнателно допринася и носи морална вина за претоварването на Стойко, довело до смъртта му, за разглезването и разхайтването на Алекси, за превръщането на дома в ад, а искането Севда "да падне и да умре" (188) и съжалението, че не се е разправил с нея: "Ах, да знаех, само да знаех!... Щях да я наредя, щях да я оправя аз!" (188), изразяват пълното обсебване на съзнанието му от престъпни помисли и мизантропия. Това проличава също от честите угризения и от събуждането на чувството му за срам. В началото Юрталана често съобразява постъпките си с обществото и ги претегля според неговия евентуален отклик. Но тези прояви се разреждат, покриването със защитни средства става поведенческа стратегия - закопава трупчето на детето, прикрива злодеянието си, поръчва курбани, опитва се да купи мълчанието на Севда, за да се стигне до категоричното "ако ще би светът да пропадне" (213). Колкото е нараствало богатството му, толкова е обеднявала неговата същност откъм човещина! Неговото сърце, животът му е Голямата нива!

     За всяка своя стъпка, мисъл, качество Юрталана намира оправдание, може да бъде "амнистиран" и заради някаква социална предпоставка, обусловеност, закономерност, стечение на обстоятелствата и пр. Но липсата на чувство за вина може да бъде обяснено единствено с отсъствието дори на частица човечност. Потрес извиква тази пълна дехуманизираност! Обществото, времето, разбира се, са оказали своето влияние - той е "образ-тип, който носи на плещите си една класа и една епоха на националния живот на българина" (Султанов 1979: 258). Лично Караславов го смята за "жертва на условията". Главният отговорник за това, което представлява, обаче е самият човек!

     Сълзите на героя в края на романа не са свидетелство нито за връщане към хармонията с природата, нито за просветление. Просълзяването е подсъзнателна рефлексия, излаз чрез тялото на психологическа конфликтност (Дако 1995: 150), емоционално разтоварване, необходимо освобождаване от мъката на безсилието. Ето защо те не могат да бъдат израз на осъзнаване на вина, покаяние и оттам на готовност за изкупление, а са отказ от активност, пресметнато примирение, за да бъде смекчено наказанието и да се избегне изнудването на Казълбашеви. Жестока е участта, която сам си е подготвил - единственото, с което остава на финала героят, е комат хляб (221).

     Осланяйки се на присъдата Божия - "Каквото рече господ" (220), той всъщност отново си е направил
Други реферати:
Планиране и прогнозиране-основни етапи и видове прогнози
Цивилизационните процеси
Фючърсни борсови сделки
Управление на въшния дълг
Финансови пазари


Изтегли реферата



Финансови пазари - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия