Снаха-ценности и цялостност, инфлация и разпад

сметката: "сметката си е сметка" (24), "сметка държа аз" (143), тъй като разчита да размени признанието си срещу милост и опрощение. Дарът от Бога - името Тодор означава точно това, обаче се е превърнал в тегоба за хората и за Господа, защото човекът е предпочел да служи на дявола за богатство. Дори да му бъде произнесена минимална присъда, той не ще може да задържи имането си: Тоню и Алекси, обиграният мошеник и непоправимият разсипник, чакат своя час за грабене.

     Романът започва със здрачаване, завършва с разсъмване. Но това не е времеви акомпанимент на преодоляване на собствената "нощ" - съществуването под обертоновете на грубите инстинкти и тъмните страсти. Зазоряването експлицира освобождаването не на Юрталана, а от него.

     Мрачният характер на героя предопределя и неговата самота. Той отчуждава селяните с пазарлъците за свършената работа и отбиването на уговореното заплащане: "Ако ти стъпя на работата, на!" - заявява му Петра Цървенакова (23); с изнудването на изпаднали в беда - Делчо Сертлиев (41); с искането на услуга за услуга, въпреки различията в убежденията (128-129); с търсенето на облаги от властта - "да вземем общината, ще видиш тогава" (128) и т.н. И за него гласуват само двама (130). Не го обичат и родствениците му: братът Иван (98), чичото Атанас (36), племенникът Паню (90).

     Живеейки само със и за своите интереси, Юрталана се чувства като у дома си не вкъщи, а на нивата (44). Той угнетява дори своето семейство: съпругата си е превърнал в своя черна сянка, Стойко - в сляп изпълнител (175), Алекси - в "мамино детенце", Севда - в безропотна прислужница (174), дома - в мъчилище без блага дума и живот (140). Конфигурацията между поколенията е както при Гераците - старото не разбира младото, не се съобразява с неговите качества, стремежи и желания, това подготвя конфронтацията, чийто завършек е разпадът на родовата общност и на отделната личност. Смъртта на Стойко - пожелателното име заклина да бъде устойчив, здрав, безплодието на Севда, увличането на Алекси в лоши пътища - а антропонимът означава обратното, защитник, помощник, са конкретизации на процеса на родова дегенерация, в който Юрталана има значителен, дори определящ принос и като индивидуалност, и като персонификация на социални фактори.

     В свят, в който първенци са хора като Тодор Юрталана, рефрактира и най-светлото, най-чистото чувство. За Севда например любовта идва "някак изведнъж, слепешката" (201), героинята я приема като победа над момите в селото и като че ли повече се радва на завистта им, отколкото на личната си сполука (89, 201). Тя се включва в театралниченето на майка си, целящо предразполагането на Стойко към женитба. Старата Казълбашка бди, спотайва се на чардачето, очите й горят като на "ловка, умна и опитна котка" (30), тръпне от страх "да не изтърват най-богатия и най-личния момък в селото", защото достойнствата на Стойко са в комплект със заможността на неговия баща. Заслужава си грижите преиграването: "Това богатство самт се мушка в ръцете ни, да гледаме само да не го изпуснем!" (30), нека Юрталана да закачи алтъните на шията на Севда, а на нея да брои агърлъка (57). Мъжът й Илия се преструва на равнодушен, но е дълбоко развълнуван, възгордян и доволен от сватосването: "всички в селото ще заприказват за него и как, като минава из улиците, жените ще го изглеждат със завист и ще се пукат от яд" (56). Унизителното е не толкова в тези мисли, в преструвките и злорадството, колкото в използването на чувството между младите за изгоди и употребата на един користен поведенчески образец като прецедент, чиито рецидиви при подходящи условия неизбежно ще се проявят и у влюбената дъщеря. Севда усвоява освен начина на мислене на своите родители и техните похвати: усмихва се на зълва си, а я проклина в душата си, коси се, че "ще ни ядат, познава се", дебне всяка стъпка и подслушва разговорите между Гина и Мария (138).

     Многогодишното послушничество в дома на Юрталанови, загубата на Стойко - единствената й опора там, неприязънта на свекъра и напъждането й по възможно най-противния начин дават своя отровен плод - омразата. Гордостта, че е богаташка снаха, е задоволявала нейното его (114, 174), но е търпяла и понеже разчита на имуществен дял. Мълчала е толкова години за убийството на детето, тъй като в неин интерес е тайната да не излезе наяве - ако разкрият Юрталана, имотът може да се разпадне, тогава тя няма да се радва и гордее, че е снаха на заможен човек (107). Неполучила признание и напъдена с празни ръце, Севда напуска свекъровия двор като невестулка (180) - символ на злобата и на отмъстителността. Вече може да заяви: "Пък ако искам, една думичка само да продумам за Астаровото момче" (187). На Юрталана - по юрталановски пресметливо! И предава щафетата на родителите си, като разказва на майка
Други реферати:
Постмодернизъм
Римската инсула
Прабългарския език
Цитиране
Църквата Св. София


Изтегли реферата



Църквата Св. София - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия