Социални мотиви в Ботевата лирика

Социални мотиви в Ботевата лирика



Социалната проблематика и патос представляват съществена страна от съдържанието на Ботевата поезия – заедно с нейната национална мотивация и универсална човешка значимост. В творбите си геният на българската бунтовна лирика разгръща големите устойчиви теми на своето вдъхновение – свободата, борбата за нейното извоюване, жертвеността по пътя към нея.

В стихотворенията си с изразена социална проблематика авторът изразява голямата тема за бунта и свободата през една рационално и емоционално очертана картина на българското общество от последното десетилетие преди Освобождението. Лирическият герой в тези творби е народен интелигент, осъзнал дълбоко горчивата участ на своя народ и единственото средство за неговото спасение – въоражената борба.

В стихотворението „Елегия” социалните мотиви са разкрити чрез покъртителния образ на окования народ страдалец, който мълчаливо сочи с глава своите мъчители.Още в началото на творбата си Ботев поставя основния въпрос, на който трябва да намери отговор:

Кажи ми , кажи , бедний народе,

кой те в таз робска люлка люлее?

Ботев ярко характеризира потисниците и техния порочен морал – започва с максимално общия християнски символ назлодеянието: „Тоз ли, юо спасителят прободе/ на кръстът нявга зверски в ребрата”, след това са конкретизирани прозвищата на йезуитщината и предателството: „син на Лойола и брат на Юда”, както и взетото от българската действителност олицетворение на жестокостта и родоотстъпничеството:”нов кърджалия в нова полуда,/ кой продал брата, убил баща си”.Всички те са обхванати в краткия оксиморон „сган избрана”.

Внушението за угнетеното състояние на блгарския народ е подсилено от християнската символика в стихотворението – символът на вярата се е превърнал в оръдие на потисничество и унищожение, а покорството е започнало да убива приносителите си.

Робсктие страдания са внушени с ярки метафори: „пот от чело кървав се лее”, „кръстът е забит в живо тело”. Силно експресивна роля играе алитерацията на съгласните звукове „р”, „д” и „з” в израза „ръжда разяжда глозгани кости”.

В социалната картина, емблематизирана от двата си полюса – „роб” и „рояк скотове”, присъства един трети елемент – „ние”. Това са хората, натоварени с изк;ючителната отговорност на разума и на борбата за свобода. Макар че те би трябвало да са част от народа, те сякаш не търпят наравно с него наруралистично описаните тегла..Техните собствени страдания се мерят с други мерки. Това са мъките на нерешителността и търпението:

А бедният роб търпи, и ние

без срам, без укор, броиме време,

откак е в хомот нашата шия,

откак окови влачи народа,

броим, и с вяра в туй скотско племе

чакаме и ний ред за свобода!

Тези измерения са изцяло нравствени, за разлика от описаните народни тегла. И именно в това различие между будителите и народа проличава Ботевото романтическо схващане за националната общност: умовете на нацията трябва да се посветят на


Други реферати:
Технология и организация на автомобилните превози
Товарен план на кораб Балчик
Транспорт и спедиторска дейност
Транспортна система в България
TPTKP помпа


Изтегли реферата



TPTKP помпа - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия