Социално управление. Психология на управлението. Управленски модели. Управленска позиция. (пищови)

У5. Социално управление. Психология на управлението. Управленски модели. Управленска позиция.

Соц.отговорност представлява съвкупност от нагласа, решения и действия на организ., което са ориентирани към обществото. Трите ключови фигури в пазарната икон. са производители, потребители и държава. Ако нагласите, решенията и действията на потребителите и държавата съвпадат с нагласите, решенията и действията на орган, то те приемат че това е една соц.отговорна орган.и обратно. Компонентите на соц.отговорност са 3: 1- Соц.задължение е тази част от социалната отговорност, съгласно което организацията трябва да се отплаща по някакъв начин затова, че обществото й е предоставило възможност да развива бизнес и да печели. Има една умерена тенденция според което организ. е соц.отговорна, ако нейните нагласи, решения и действия са задължително ориентирани към създаването на блага с/у получаване на печалби, според установените от закона правила. 2- Соц. реакции (отговор) е тази част от соц.отговорност, съгласно което орган., респективно ръководителите, се съобразяват със социалните норми, ценности и очаквания на общ. Към тях се включват още очакванията за поемане на част от разходите на обществото за опазване на средата, за екологията, за соц. разходи. 3- Соц.активност съгласно което орган.има нагласа, взема решения и извършва действия, които изпреварват събитията.

Психология на управление

Целта на психологията на управлението се изразява в разработване на средства за повишаване ефективността и качеството на дейността в организацията. В този аспект тя си поставя следните задачи.

-Да разкрие психологическата същност на процеса управление;

-Да се посочат и анализират психологическите механизми чрез които се оказва въздействие върху поведението на подчинените при постигане целите на организацията;

-Да се разкрият механизмите за мотивация и контрол;

-Да се направи психологическа характеристика на личността на ръководителя, формирането и управлението на впечатленията при изпълнение на различни социални роли;

-Характеристика на отношенията между ръководител и подчинен;

-Психологически аспекти при подбора на персонала

От психологическа гледна точка управлението е процес на въздействие, ориентиран към поддържане или изменение състоянието на системата на управление. същността на управленския процес се изразява чрез въздействието. То е основна негова характеристика, без която не може да се говори аз управление. Освен като въздействие управлението може да се разглежда и в аспекта на взаимодействието. То означава координиране на дейността и задачата, построяване на модела, проверка на модела за достоверност, приложение и обновление на модела.

Постановка на задачата.

Първият и най-важен етап в процеса, който води до правилното решение, се състои в постановка на задачата. Правилното и мащабно използване на математика или компютърна техника са безсмислени, ако проблемът не бъде точно диагностиран. Дори Айнщайн е твърдял, че правилната постановка на задачата е по-важна даже и от самото нейно решение.

Построяване на модела.

След правилната формулировка на задачата следва построяване на модела. “Моделиерът” е длъжен да определи главната цел и каква информация предполага, че ще получи от използването на модела. Тази информация ще помогне на ръководителя да реши стоящия пред него проблем. Освен това, той трябва да е наясно и с информацията, която му е необходима за построяването на модела; дали тази информация ще удовлетвори неговите цели.

Проверка на модела за достоверност.

След построяването моделът трябва да се тества за достоверност. Първият аспект на тази проверка се заключава в определяне степента на съответствие между модела и реалната действителност.

Втори аспект на проверката е свързана с установяване на това до каква степен информацията, която ще получим с помощта на модела, действително подпомага вземането на добро решение.

Практическо приложение на модела.

Ако тестването покаже добри резултати, моделът е готов за практическо използване. В този смисъл нито един модел не трябва да се счита за успешно построен, докато не заработи и неговите резултати не се приложат на практика.

Обновление на модела.

Дори практическото приложение на модела да е успешни, почти винаги се налага той да бъде обновен, т.е. усъвършенстван.

Броят на възможните конкретни модели, които предлага науката за управление е почти толкова голям, колкото е броят на проблемите, за разрешението на които те са били създадени. Целта е читателят да се запознае с някои от най-разпространените типове модели. Желанието на автора е не да обясни начина за тяхното използване, а да помогне на читателя по-добре да разбере възможностите на тези модели и различните решения, за които те са предназначени.

Теория на игрите.

Една от най-важните променливи, от които зависи успехът на една организация, е нейната конкурентоспособност. Теорията на игрите представлява метод за прогнозиране оценката на въздействие от взетото от нас решение върху нашите конкуренти.

Модел на оптималното обслужване.

У4. Организационно-управленска структура. Управленска технология.

Организационната структура на управлението е относително постоянния ред на връзки между елементи в организацията. Съществуват 2 вида елементи: органи на управл. тези които имат правомощия да вземат решения. Органите биват : индивидуални и колективни. Първите са ръководителите от всички равнища на управление, а колективните се образуват на законодателна и вътрешна формална нормативна основа. – Упр. звена-адм. обособени групи сътрудници, участващи в подготовката и реализацията на упр. решения. Подредеността на елем. – органи и звена се опр. от връзките между тях. Две групи. Първо- структурообразуващи- служат за изграждане на организац. структури на упр. и са израз на взаимоотношенията между елем. на организац. структури. Биват линейни, функционални, консултационни. Второ-комуникационни чрез които се осъществяват вътрешно организац. информ. връзки. Осн. задачи: 1/да осигури координираното изпълнение на съвместната дейност, за получаване на синергетичен ефект. Координац. механизъм е начинът за постигане на съгласуваност и целенасочване на упр. дейност на всички звена, органи, ръководители и изпълнители в организацията. Осн. видове координац. механизми са: съгласувани, пряко ръководени, стандартизирани. 2/ да разпредели стоп. и специализ. управл. функции за изпълнение от сътрудниците на организацията.3/ да разпредели пълномощията и властта в организацията чрез делегиране на пълномощия от по-високите към по-ниските йерархични равнища. Изводи: 1- организац. структури на упр. принадлежат към изкуствени структури. Те не възникват естествено, а се създават и изменят от организацията с непосредствено участие и в съответствие с вижданията на сътрудниците в нея. 2-те се изграждат в организац. като обхващат своите граници, протичащите процеси и необходимите за тяхното изпълнение ресурси и са израз на необходимостта за тяхното управление. 3- те са средство за осигуряване на ефективно функциониране и развитие на организацията. Видът на организац. структура на упр. е обобщаваща структура качествена характеристика в която намират отражение всички нейни качествени и количествени параметри. Делят се на традиционни и съвременни. Традиц. се създават исторически по-рано и се развиват заедно с развитието на ораганизац. Те са линейна, линейно-щабна и функционална. Съвременните са линейно функц., дивизионална, матрична. Линейно функц. се изгражда чрез приложение на функц. принцип на организац. структуриране на високите йерархични равнища, но в

У3. Управленски подходи.Методи на управление.Управленски решения.

Управленският подход представлява съвкупност от теоретико-методологически положения,които служат като методологическа база на управляващите.Въз основа на тях се реализира управленския процес.Управленския подход притежава някой по важни характеристики/обективна необходимост,абстрактност,всеобхватност,относително постоянство,оказва влияние върху настоящото и върху бъдещето състояние на системите за управление.І.Ситуационен подход-въз основа на него организацията може да се разглежда като система ,която се състои от взаимосвързани и взаимообусловени елементи.Тя има вход и изход.На входа се намират производствените фактори ,а изхода се свързва с поставената цел.Елементите формират вътрешната среда,като съществува и обратна връзка.Подходът дава възможност да се отчитат всички необходими взаимовръзки и взаимодействия във системата на управление и позволява при формулирането на целите и ограничителните условия да се посочва и управленският механизъм,чрез който на практика да се достигнат набелязаните цели.ІІ.Ситуационен подход-съществува връзка между системния и ситуационния подход,който е концепция за която е определяща конкретна ситуация.Според М.Меском ,М.Алберт и Ф.Федоури методологията на този подход може да се разглежда като четиристъпков процес.1/.Субектът на управление трябва да познава средствата за професионално управление,които са доказали своята ефективност.2/.Всяка от управленските концепции и методики има силни и слаби страни или сравнителни характеристики в случаите ,когато те се приспособяват към конкретна ситуация.3/.Субектът на управление е длъжен да умее правилно да интерпретира ситуацията.4/.Управляващият трябва да умее да обвързва конкретните прийоми,които биха предизвикали най-малък отрицателен ефект и крие в себе си част от всеки недостатък.ІІІ.Програмно-целеви подход-изгражда се върху тезата ,че потенциалът на дадена система се използва значително по-добре,ако предварително са определени съответните цели.1/.Цели-планиране,прогнозиране на определен резултат или желано състояние на организацията,което тя трябва да постигне през определен период от време.Целите се класифицират въз основа на различни критерии:според йерархическото равнище на което се разработват и изпълняват ;според фактора “време”; според степента на значимост за организацията; според това ,дали се отнасят за цялата организация,или за отделно звено от него; според насочеността им.Управлението винаги се характеризира с множество цели.2/.Програма-съвкупност от мероприятия ,които са свързани с конкретни изпълнители и са разпределени във времето във връзка с постигането на набелязаните цели.3/.Програмно-целева структура-свързва се с матричната структура.Използването на нейните предимства е от решаващо значение за реализирането на подхода.ІV.Икономически подход-изграден върху използването на обективните икономически закони и


Други реферати:
Оптично влакно
Растениевъдни технологии-картофите
Откритието на лампата
Растителни технологии
Отражение, пречупване на светлината


Изтегли реферата



Отражение, пречупване на светлината - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия