Сплави на желязото

Сплавите представляват смеси, разтвори и съединения на метали или – в някои случаи – на метали и не метали. Като се има пред вид, че при това смесване може да се променя както броя на образуващите сплавта елементи, така и с тяхното количествено отношение, става ясно,че тук са възможни неизброими комбинации.

В зависимост от броя на участващите елементи, сплавите са: двукомпонентни и многокомпонентни. Според съдържанието на елементите в сплавите те биват – метални и неметални. Металните сплави са от метали (например бронз) или от метали и

не метали ( например желязо-въглеродни сплави). Не металните сплави са силикатите, сплавите на соли, на органични вещества. Компонентите им образуват твърди разтвори, химични съединения, фазови смеси.

Желязото по тегловен процент е вторият по разпространение мерал след алуминия (4,7%) в земната кора . то се срещ главно по д формата на разлуичн съединеия: окиси, сулфиди,силикати и т.н. В совободно състояние се среща мнго рядко и има най-често извънземен пройзход (метеорно желязо)

Главни железни руди се явяват магнетитът – Fe3O4, хематитът – FE2O3р ясаеисшщш FeCO3, лимонитът – 2Fe2O3.3H2o и др.Срещащият се в голямо количество пирит – FeS2, почти не се иползва в металургият на желязото, тъй като при получаваното от него желязо включва известни количества сяра, която пречи при червената жар да се очуква и валцува, защото го прави крехко и чупливо.

В пределите н Русия богати находищана жеезни руди се намират в Ъарл, Керч, Колския полуостров, Източен полуостров и т.н. Известната в Русия т. Нар. Курска магнитна аномлаия говори, че при курск има големи залежи на желязна руда. Общото количество железни руди в русия е голяма част от световните запси на желязо. Освен това има големи залежи в САЩ, Канад, Гермая, Япония, Норвегия,Швеция и др.

Получаването на желязо от неговите руди в общо черто се свежда до реглирането на окисите на желаязото с въглерод. Но тъй като желязотоима способността в стопено състояние да разтваря въглерода, не се получчава чисто желязо а сплав – жеязо- въглерод, наречена чугун.

За металургическото получаване на желязото се използват така наречените доменни пещи, достигащи 25- 30 м височина и вътрешен димаетър около 6 м; стените са облицовани отвътре с огнеопорни тухли, а отвън стените са стегнати с железни обръчи илиплътна железна обвивка.

Пълнененто на пещтастава отгоре, и то така, че най-напред се насипва слой от редуктора: въглища, дървесни въглища, но най-често кокс и след отва следват подслойно смес т руда с флюс и редуктор и т.н, докто се изпълни пещта до опр. Височина.

Запалването на пещта става, като се заплаи най-долният пласт редуктор, след което горенето и необходимата температура се поддържат посредством духване на мощна струя топъл въздух, който се сгрява предварително в сепциални съоражения, наречеи каупери, посредством излизащите високопешни гзове, които са горещи.

Прицесите, които протичат в доменната пещ, в най-общи чети са следните:

При вдухването на сгретит оъ кауперите до 600-700 о въздух редукторът изгаря съгласно уравнението:

C+O2=CO2 (1),

При което температурата в долната аст на доменната пещ се покачва до 1700 – 1800о . Образувалият се по уравнението (1) CO2 при движението си нагоре среща накаленият въглерод и взаимодейства с него, както следва

CO2 + C = 2 CO (2)

Полученият по този начин СО, движейки се по своя път, среща желязната руда и я редуцира съгласно следните общи рекации:


Други реферати:
Азиатско-тихиокеански регион
Определения по финанси
Животът на Земята
Осигурителна система
Новости в енергетиката


Изтегли реферата



Новости в енергетиката - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия