Сравнителна характеристика между Рила и Пирин

Сравнителна характеристика между Рила и Пирин


Особености

Планини

Рила

Пирин

Географско положение

Намира се в югозападната част на България. Граничи на север с подобластта Краище, на югоизток с Родопите, на запад с долината на р. Струма и на югозапад с Пирин. Част е от Рило-Родопския масив;

Разположен е също в югозападната част на България. На север граничи с Рила, на изток с Родопите, на запад с долината на р. Струма, а на юг с държавната граница;

Площ

2630 км2

1210 км2

Средна надморска височина

1487 м

1033 м

Най-висок връх

Мусала (2925 м)

Вихрен (2914 м)

Подялба и морфохидрографски особености

Източен дял (Мусаленски) - Мусаленско и Ибърско било, вр. Мусала (2925м); Централен дял (Скакавишки) - Скакавишко и Рилецко било, вр. Черна поляна (2716м); Северозападен дял (Мальовишки) - вр. Голям Купен (2731м) и вр. Мальовица (2729м); Югозападен дял (Капатнишки) - Ангелов връх (2643м) и вр. Капатник (2170м);

Северен Пирин - простра се от седловината Предел до Тодорова поляна, вр. Вихрен (2914м), Брежанска котловина; Среден Пирин - от Тодорова поляна до седловината Попови ливади, вр. Орелек (2099м); Южен Пирин - от Попови ливади до Парилската седловина, вр. Свещник (1975м);

Полезни изкопаеми

Кафяви въглища (с. Доспей, с. Габровица), слюда, флуорит, мрамори;

Кафяви въглища (Брежанска котловина), лигнитни въглища, мрамор;

Климат

Типичен планински климат. Средна годишна температура - 3° С, януарски – 10, 9° С, юлски 5,3 °С. Валежите са с летен мах от 930мм за Боровец и зимен мах до 120мм за Мусала. Снежната покривка от 6 до 9 месеца, лавини. Ветрове – северозападни и фьон;

Умереноконтинентален климат. Средноянуарски температури - 2° С, вележите – 650-700 мм с юнски мах. Във всичките части типичен планински климат, средни януарски температури - 1, -2 °С, валежите – 600-800 мм до 1400-1500 мм в по-високите части, предимно от сняг, снежна покривка - 6-7 месеца, лавини;

Води

Главен хидрографски възел на страната, реките са с радионално разположение; в горните течения – летен мах на оттока, снежно-дъждовен режим, в по-ниските части пролетен мах. От тук водят началото си големите реки Марица, Искър, Места. Планината е известна с над 140 високопланински езера. Най.големи групи езера са Седемте рилски езера, Мусаленските и др. Най-голямо по площ е Смрадливото езеро, най-високо - Леденото езеро, а най-дълбоко - Окото. С голямо значение са минералните извори - Сапарева баня, Долна баня и др.

В България р. Места е 126 км, използва се за различни цели; притоците й в Пирин са със снежно-дъждовен режим, късно пролетен и ранно летен мах., а мин. през август. На места реките имат карствово подхранване. Има 119 виисокопланински езера, лечебни минерални и карстови извори.

Почви

Вертикално зониране на почвите; до 800-1000 м надморска височина канелени горски, над тях до 1600 м надморска височина – кафяви горски, до 2200ч – тъмноцветни горски почви, над тях – планински ливадни почви;

Вертикално зониране на почвите, до 800-100 м канелени горски почви, над тях – светлокафяви, а до 2000 м – тъмнокафяви горски почви, по долините на реките алувиално-ливадни; рендзини;

Флора

Зониране във височина, в по-ниските части – широколистни гори (дъб, ясен, габър, бреза) във височина – букови. По-високо са иглолистните гори, над тях - храстите – хвойна и клек. Защитени растителни видове – божествена иглика, рилска теменуга, снежно кокиче, българско омайниче;

В ниските части – влаголюбива растителност (върба, топола, елша); иглолистни гори – ела, смърч, бяла мура, клек, хвойна; във височина пасища и ливади, тревни видове, вечнозелени грастови видове, средиземноморски видове – червена хвойна и кукуч;

Фауна

Средноевропейски видове – дива коза, сърна, елен, мечка, вълк, лисица, катерица, заек, таралеж, усойница, орел, глухар, балканска пъстърва, бръмбари, охлюви;

Средноевропейски и средиземноморски видове – орел, дива коза, сърни, елени, мечки, вълци, лисици, диви свине, мряна, кефал, македонски гущер;



Други реферати:
Същност на мърчандайзинга
Стратегическо управление-лекции
Фискална политика на държавата
Създаване на творческа концепция
Страни в индустриалните отношения


Изтегли реферата



Страни в индустриалните отношения - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия