Средновековна естетика

Увод

Културата възниква върху основата на две взаимно зависими величини: постоянна (същностна – Духа) и променлива (системата от формите на Неговия духовно-материален израз на конкретния етап от развитието на човечеството в дадената етно-географска среда). Оттук и съответното множество от конкретни самобитни, познати на историята култури, изграждащи единната жива променяща се във времето култура като среда за пълноценен творчески живот на човека. Следователно същността на Културата се определя от Духа, а самобитността и своеобразието на отделните култури – от втория, променливия фактор – етно-социо-историческия.

Kрасотата и изкуството са били предмет на философско мислене във всички епохи на духа. Естетическите ценности и понятието за красота се съдържат във философските системи; в художествените явления художествените форми, стилове и т.н.; както и в ученията за природата, обществото, морала, политологията и са в пряка връзка с теориите за морала и социологическите измерения на обществото.


Системата на основите идеали на християнската култура се описва посредством термините блаженство, духовна радост, наслада, сладост, красота, възвишено, духовен ерос.


Дуализма на духа и тялото


Средновековието се отличава с открита враждебност към всичко земно и плътско, а естетиката e провъзгласила Бог за източник на всичко изящно и добро и за въплъщение на най-висшата красота. Средновековната естетика е мост към духовно ангажирания персонализъм.


През средновековната естетика разделя материалното от духовното, тялото и душата и ги противопостава едно на друго. Аврелий Августин1 определя човека като единство на тяло и душа. Индивида е преди всичко разумна душа, която разполага с тялото като с инструмент. Оттук и статуса на човекатой е посредник между царството на духа, и царството на материята.


Приоритет се дава на духовното начало, но при ясното осъзнаване на неговата неотделимост от телесното начало. За греховно се смята не самото тяло, без което и извън което човекът всъщност не би съществувал, а плътската, телесната устременост на човека, чувствените наслади, страстта и похотливите помисли.



Други реферати:
Лекции по Финанси
Лекции по публични финанси
Лекции по финанси за студенти
Лекции по международни финанси
Лекции по Банково дело


Изтегли реферата



Лекции по Банково дело - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия