Старопланински легенди

Старопланински легенди”

(„Шибил”, „Божура”, „Индже”, „Юнашки глави”)



Йовковата творяеска концепция нерядко интерпретира миналото като идеално предбитие, като алтернативна другост на универсума, съхранила спомена за силната, харонична и будеща възхищение човешка личност. Този тип реабилитация на идеалното минало се постига нерядко чрез жанра на легендата. Легендата сменя идентичността на ниския комуникативен пласт, тя е възможност да се неутрализира действието на забравата, на която е подвластен и слухът, тъй като легендата има преди всичко функцията на колективна памет. Така и Йовковите „Старопланински легенди” представляват поетико-философски опит за реставриране на похабените в историческия драматизъм на 20-те години ценности на красотата и героизма.

Смислова доминанта на сборника е темата за избора, в който се преплитат интуиция и разум, желание и дело. Те осигуряват свързването на универсалното и персоналното. Всяка една от „старопланинските легенди” представлява проект за алтернативен свят – на любовта, красотата, родовата хармония, идеалното, героичното, свързани със смяната на кодове, които Йовков раздвоява и сдвоява, акцентирайки отново на другото, различното.

Концептуалната организация на сборника се опира върху твърде нееднознаяни по своята същност образи, които обаче, в един по-общ план на интерпретация, изграждат парадигматияните представи за идеалната мъжка и женска фигура. В този смисъл светът на „Старопланински легенди” може да бъде метафорияно определен като огромно огледало, в което има свое отражение, своя проекция в собственото си преобърнато „друго”. Тези алтернативни аспекти на битието имат своите съответствия в определени типове човешко поведение.

Йовковите герини от „Старопланиснки легенди” носят в пълна мяра сложността, емагинерността, обаянието и покоряващата сила на истинската женственост. Жената сякаш „не става”, не се развива, не се съгражда и разрушава. Тя просто „е”; винаги – вече – жена. Тя е онази балансираща спойка на битието, което съхранява и крепи неговата хармонияност.

Мъжките образи в сборника в повечето случаи са амбивалентни – Стефан от „Кошута” сплита в себе си тъмното и светлото начало; Индже едновременно могъщият предводител на кърджалиите и „млад...хубав...юнак”; Шибил е „страшният хайдутин”, който обаче е изцяло готов да се потопи в магията на любовта. За разлика от тях жените


Други реферати:
Характеристика и архитектура на персоналните компютри
Технологични особености на информационното общество (ИО)
Съвременни информационни технологии. Създаване на правила в системите с активни бази от данни
Информатика-лекции
Лекция по информатика


Изтегли реферата



Лекция по информатика - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия