Статистика-теория

1.Видове признаци и показатели и тяхното измерване.Форми на скалиране на величините.-Признаците,които характеризират даден обект(индивид) при неговото изследване(наблюдение)могат да бъдат количествени(числови) и неколичествени(качествени,нечислови).

А)Количествени признаци: Количествени са онези признаци,които могат да се измерват с реални числа.От своя страна количествените признаци са делят на :дискретни и непрекъснати.

-дискретни-са тези които имат краен брой отделни стойности,които могат да се измерят с цели числа.

-непрекъснати-имат изборимо много стойности,разположени плътно в определен числов диапазон,които могат да се измерват с произволни реални числа.

Такива са например признаците:възраст,трудов стаж,заплата,размери,тегло,време за изпълнение на някаква дейност,брой допуснати грешки,брой точки при решена задача в даден тест,стойност на имущество,постижения на спортисти и др.

Б)Неколичествени признаци-неколичествените признаци най-често имат описателен,символичен характер.Те подразделят генералната съвкупност на краен брой подгрупи(класове),така че обектите попадащи в една и съща подгрупа(клас) са идентични и неразличими по отношение на дадения признак.Такива са например,пол-мъж,жена и някои други алтернативни признаци като:решил,нерешил,съгласен,несъгласен,отзивчив,неотзивчив и т.н.

Показатели и тяхното измерване-С измерването се занимава психометрията,а величините,които използва за измерване на показателите се наричат психометрични величини.Да измерим един показател означава на всяко негово явление да съпоставим някаква стоиност на величината която измерваме и в зависимост от тези показатели,величините с които ги измерваме биват-метрични скалирани,рангово скалиране и номинално скалиране.

Форми на скалиране на величини-Метрично скалиране имаме когато се извършва с някаква мерна единица.

-Номинално скалиране-изброяването на група еднородни предмети представлява номинално скалиране.За да можем използваме номинални скали трябва да решим в какъв аспект ще се разглеждат обектите като еднородни,за да ги отнесем към съответната категория(номинален клас,група).

-Ординално(рангово) скалиране-Когато обектите вътре в една категория са еднакви по критерия,по който се образува групата,но се различават по интензивността на белега,в този случай можем да използваме друга форма на скалиране,наречена ординално или рангово скалиране.Обектите които се измерват

с една ординална скала са сравними един с друг по отношение на разглеждания белег,но се отличават по отношение на проявата на този белег(големина,сила и др.)Това скалиране открива възможност да се получи повече информация в сравнение с номиналната класификация и може да се използва за количественото изразяване на признаци,за които не съществуват измерими единици.

Обобщавайки възможностите за приложение на посочените скали в педагогическите изследвания,можем да посочим,че:

1.Най-низшата скала е номиналната.Тя дори не е съвместима като скала с даденото определение за измерване,защото се използва за търсене на зависимости между признаци като „пол”,”интерес”,”отношение” и др.

2.Най-висшата(пропорционалнатаІ скала се използва при изследване на спортни,биомедицински характеристики,където се измерват величини като „разстояние”, „тегло”, „интензивност на дишане” , „брой прояви на характеристиката” и др.

3.Ранговата и интервалната скала се използват при измерване на знания,умения,отношения,поведение и редица други основни педагогически величини.Процедурите по тяхното създаване,се наричат още оценъчно скалиране,а съответните скали-оценъчни скали.












































5.Генерална съвкупност и извадка.Характеристики и начин на формиране на извадки.

-Генерална съвкупност-Когато изследваме някакъв признак за елементите на едно достатъчно голямо множество от обекти,това множество приемаме за генерална съвкупност.Например ако се интересуваме от признаците:пол,ръст,тегло,цвят на очите,косите и среден успех на студентите от педагогическия факултет,множеството от стойностите на изследваните признаци и техните характеристики представляват генералната съвкупност на всички студенти от факултета през една година,или по-дълъг период от време.

Ако броят на обектите в генералната съвкупност е краен,той се нарича обем на това множество и се бележи с N.

Тъй като в общия случай обема N на генералната съвкупност е много голям,а в някои случаи можем да приемем,че той е безкраен,това прави невъзможно изследването на всички нейни обекти и затова се избира една по-малка група(подмножество) от тях,която се нарича: извадка.

Под извадка се разбира група,клас или подмножество от обекти(индивиди) от генералната съвкупност,върху която се правят наблюдения(измерване).

Към изследването чрез извадка се прибягва в случаите,когато обектите(индивидите) в генералната съвкупност са или много на брой,или са трудно доступни,или са разположени на места вредни или опасни за здравето на наблюдателя.

Характеристики на извадката:

-Обем на извадката-Под обем на извадката се разбира броя на различните обекти(индивиди),върху които се извършва


Други реферати:
Описателна психология
Определения по психология
Организационна психология
Организационна психология
Организационно поведение


Изтегли реферата



Организационно поведение - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия