Стихотворението Ръцете на Елисавета Багряна

“Ръцете”

Елисавета Багряна

Лириката на Елисавета Багряна е наситена със сетивност, която разгръща пред читателя представа за живот, вечно пулсиращ, в движение, в случване. Дори, когато мисълта я води към неразгадания въпрос за смъртта, стиховете и звучат като красива песен за живота.

Стихотворението “Ръцете” прозвучава като мелодия за покоряващата нежност, сила и власт на женствеността и за стъписването пред вечната загадка на отнемащата всичко смърт.

Творбата кореспондира със стихотворението “Вечната”, в което също е въведен образа на мъртвата жена и въпросът за безпощадността на смъртта, но във втората част на творбата в опозиция е разгърната представата за новоосъществения чрез детето живот. Той е видян като вечен кръговрат, в който смъртта е начало на нов живот. Докато в стихотворението “Ръцете” финалът остава отворен към изпълненото с трагика прозрение за края, който като че ли обезсмисля всичко. Но това внушение върви заедно с друго, подчертано чрез контраста между живото и лишено от живот тяло. Налага се като по-силен апотеозът на красотата и неведомата магия на вечната женственост.

Самото заглавие извежда на преден план образа на ръцете. За лириката е характерно представянето на човешкото чрез части на тялото. Най-често сърцето говори, плаче, приема, страда, но този образ се мисли като емблема, символ. Докато образът на ръцете едновременно завладява със конкретната си сетивност и пластичност и заедно с това е израз на невидимите душевни движения.

Стихотворението е издържано в третоличен поетически изказ даващ възможност за съзерцание, наблюдение, описание:

Ето ръцете-с блестящо-прозирната кожа,

с тънката, нежно синееща мрежа на вените,-

меките, топли, магнитни ръце-обожавани,

с толкова шепоти плахи и жарки желания,

с толкова топли сърца, туптящи в тях положени-

сякаш ръце чудотворни на древна икона

/както ония, в сребро що обличал народът,

своята вяра, съдба и живот в тях положил/.

Показателният жест съсредоточен в “ето”, настоява за конкретност, видимост. Епитетите “блестящо-прозирна”, “тънка”, “нежно-синееща” алюзират ефирност. Контрастно прозвучават