Стопанска история

Тема 1 Периодизация на стопанско- историческия процес.

Съществуват многобройни и разнообразни схеми на периодизиране на световния исторически процес като всяка от тях колкото и да е вярна и точна в определена степен е условна и временна. С времето те се променят коригират или изчезват. В основата на това разнообразие от схеми за периодизация стои изобилието от разграничителни белези. Едни от авторите приемат като разграничителен белег формата на размяна; други- преобладаването на един или друг стопански отрасъл в обществено- икономическото развитие в даден район и за определен период; трети приемат като критерий пътя който изминава стоката от производителя до потребителя; четвърти- еволюцията на техниката и технологията на производство и др. Например стопанския историк Ростоу приема за критерий развитието на производителните сили и по- конкретно развитието и усъвършенстването на техниката като почти напълно игнорира различията в производствените отношения. Друг автор Хилдебранд приема три етапа в развитието на стопанско- историческия процес- натурално стопанство, парична размяна, кредитно стопанство. Тези периодизации и много други са построени в духа на циклизма и модернизацията или от позицията на еволюизма. Друг подход предлагат автори които приемат методологическата основа исторически материализъм и по- конкретно учението на Маркс за обществено- икономическите формации. Тази теория изхожда от това че икономическия фактор се явява като безусловно определящ във всички стадии на общественото развитие. Според Маркс историческите общества се различават по това как произвеждат а не какво произвеждат. Това не означава че изследването на постъпателния ход на човешката история може да се сведе до анализ на базисните категории. При разглеждане на голямото разнообразие от конкретни форми и типове на обществено развитие присъщи на всяка формация историците трябва да се съобразят с неравномерността и асинхронността на световния исторически процес. Човечеството, отделните региони и народи в различно време преминават едни и същи степени на обществено развитие. Несъвпадението на хронологическите рамки определящи границите на възникването и развитието на отделните социално- икономически формации, предлага не само едновременното съществуване на различни формации но и тяхното взаимодействие. Тъй като формациите в чист вид не съществуват е необходимо да се отчита и влиянието на остатъчните елементи от предшестващите социално- икономически формации.

При изучаване на стопанската история трябва да се използват най- вече онези схеми на периодизация в основата на които стои историческото развитие на големите и водещи държави в различните периоди на човешкото развитие.

2.Възникване на стопанството в дрвноизточните общества.

Икономическото и социалното развитие на държавите по поречието на Тигър, Ефрат, Нил – край речен тип цивилизации от края на 4тото и началото на 3тото хилядолетие преди н.е.до края на 2рото и началото на 1вото хилядолетие пр.н.е. Племената се засилват тук, защото са най-благоприятни условията на живот и производство на зърнени продукти, почви, топъл климат, вливане в море, укрепване на градове, реки-пътища.

Шумерска цивилизация – тя се разполагала по долното течение та Тигър и Ефрат. Едни от градовете и са Лагаш, Ур, Урук, Еруду. Това е цивилизация в основата на която е обработването на земята. При нея има закони на урбанизация. Оставя голямо строително-архитектурно богатство. Шумерската цивилизация дава и първата писменост – клиновидното писмо. Развиват се занаятите и търговията.

По късно към 3хил.г.пр.н.е. мощна вълна акади залива Шумер и възниква шумеро-акадска цивилизация. Върхът на тази цивилизация отбелязваме през 3в.пр.н.е.при управлението на Саргон 1ви, който е и първият император в света.След разпокъсването на тази цивилизация започва изграждането на Вавилонската държава или Старо Вавилонско царство. То достига своя връх при Хамурапи. Той налага 1вите писани закони, т.е. той е 1вия законодател.Има цяла структура на древното общество и административна с-ма от чиновници наричани машкин. Появява се лихварството, търговците започват да дават пари на заем, стопанството не е натурално, а стоков-парично. Развитие на търговията с Индия и Китай-пътят на коприната.

След Старото Вавилонско царство се появява Асирия. Тя съществува кратко след което Вавилон пак се издига – Ново Вавилонско Царство. То постига просперитет при Навуходоносор. След век, век и половина Месопотамия е завладяна от Персите. Но формата на управление се запазва – тирания. Не се променя и стопанството, то си остава силно централизирано.

Древен Египет – познати са периодите на старо царство, средно царство и ново царство. Никъде в древноста нямаме по висша форма на централизация относно бог-фараон. И до ден днешен се виждат и ползват каналите, които са се изграждали. Само 4% от територията изхранвала цял Египет, както е и сега. Имало е стройна политическа подреденост, стройна форма на организация на стопанския живот. Съоражение за отглеждане на едър рогат добитък. Слага се и печата на фараона на всяко животно. Имало е регулиране на вземането на животни от администрацията в зависимост от популацията. Богато строително архитектурно, културно наследство. Робите са били само 5% от населението. Гиза е долината на пирамидите където не е имало камъни, а камъни е имало надолу по течението на Нил, което говори за развит транспор.




3. Развитие на стопанството в античните общества

През периода 800г.пр.н.е. – 200г.пр.н.е. средиземноморската цивилизация достигнала значително икономическо развитие. Обеснението за това трябва да се търси в разделението на труда, което било възможно благодарение на силно развитите търговски и пазарни мрежи. Предимно се търгувало със скъпи но малки по обем стоки като злато, сребро и скъпоценни камъни, защото транспорта ставало с товарни животни и носачи. Много мореплаватели се установили по източния край на Средиземноморието, изпълнявайки ролята на посредници м/у Месопотамия и Египет.

Финикийците били организирани в автономни градове-държави. Те били из м/у 1вите търговски народи до момента в който Александър Велики превзел финикийските градове. Те развили финикийската азбука, която била от полза и на гърците и на римляните. За да облекчат нарасналото население финикийците започнали да основават колоний по Североафриканското крайбрежие и на Западното Средиземноморие. Една от колонийте – Картаген, станала империя и започнала да води войни с Рим.За разлика от финикийците, елините по принцип били земеделски народ, но планинския характер на земята им ги отвел към крайбрежието. В средата на 18ти век елините организирали колонизиране с цел заселване на нови земи и създаване на елински градове. Концентрацията на елински градове в Южна Италия и Сицилия била толкова голяма, че района станал известен като „Велика Гърция”. Елинските градове се специализирали в търговията. Елинските мореплаватели се превърнали в доставчици за други народи, които не се занимавали с мореплаване като Египет. Банковото дело, застраховането, акционерните дружества са вече съществували в ембрионален стадий. Появи ли се сечените монети. 1вите такива били от смес от сребро и злато, но в последствие среброто се оказало по изобилно и по практично за търговеца. Притежаваните от Атина сребърни мини осигурявали източниците за направа на монети. Този нов тип боготворене се оказал решителен за елините в борбата с/у персийските заплахи. Атина влияела в/у останалите елински градове-държави с рационалната си стопанска и икономическа с-ма. Елинските градове се изтощили в гравопролитните боеве, но завоеванията на Алекс Велики разпространили елинската култура навсякаде в Близкия и Средния Изток. Елинския език се говорел във Велика Гърция чак до Индия. Елинските търговци основавали свои търговски квартали във всички важни градове. Александрия(вероятно най-големия град в света) всъщност бил гръцки град и най-важен търговски център. През неговите пазари минавали не само традиционните стоки от Египет, а стотици основни и екзотични продукти от всички краища на света. Слонове, слонова кост и щраусови пера от Африка, килими от Арабия и Персия,кехлибар от Балтика, памук от Индия, коприна от Китай.


4. Генезис на средновековната стопанска система и нейните особености в Западна Европа

Възникването на средновековната европейска цивилизация било обусловено от множество политически, икономически и социални условия най-важните от които били упадъка на Римската империя поради отслабването на централната власт, повсеместната корупция, варварските нашествия и др. Всичко това предопределило аграрната ориентация на средновековната европейска икономика и водещата роля на земеделските и селските институции. При системата на феодализма обществото се състояло от феодали, духовенство и селяни като в обществената структура не било включвано градското население въпреки че към 12 век то представлявало значителна категория категория превъзхождаща феодалите и духовенството. Управляващата класа представена от феодалите не надвишавала 5% от цялото население. Организацията на работния процес във феодалните имения включвало съвкупност от обичайно сътрудничество и принуда с много ограничени възможности за индивидуална инициатива. Най- важните дейности били оранта, сеитбата и прибирането на реколтата и в тях участвало цялото население. Най- важните нововъведения в средновековната селскостопанска практика били въвеждането на тройната ротация на земеделски култури, употребата на тежкия колесен плуг и използването на конете за теглителна сила при обработката на земята. Основните преимущества на тройната ротация били увеличената продуктивност на почвата, по-високата производителност на труда и оборот на капитали, намаляване риска от недохранване при евентуална лоша реколта и въвеждането на по-разнообразни земеделски култури. За разлика от лекия и опростен римски плуг, с тежкия колесен плуг се обработвали глинести и черноземни плодородни почви което увеличило добивите. С въвеждането на конския хамут и подковавнето на копитата на конете тяхното използване за оран се увеличило. Наред с тези по- важни нововъведения навлезли и други по-второстепенни като увеличение в производството на желязо, разпространени и специализирани били редица земеделски култури, отглеждали се по- едри коне, крави с по-голяма млечност и овце с по- дълга вълна.


















Други реферати:
Речник по икономически теории
Икономически теории
Неолиберализъм
Сравнителни икономически системи
Принципи и инструменти на икономическото мислене


Изтегли реферата



Принципи и инструменти на икономическото мислене - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия