Стопанска политика на България след Съединението–до края на XIX в.

23. 24. 25. 26. Стопанска политика на България след Съединението – до края на IXXв.


  • Капитулационен режим

Изразява се в неблагоприятните търговски договори, които Османската империя била принудена да сключи с Англия и Франция още в началото на 30те години. Изразяват се в налагането на ниски вносни мита. Тезси договори влошили състоянието на Османската империя. Този режим важи и за България!

Лоша инфраструктура двете ни жп линии били собственост на чужди частни фирми; Русе – Варна, Белово – Любимец. В София пътищата дори не били павирани.

● Липса на развита банкова и кредитна система.

●Заради високите лихви на кредити от частни лица, лихвите за депозити също били високи, поради което никой не искал да влага капитал в индустрията, защото нямало да има разлика в печалбата, която ще получи, ако влозжи тези пари в банка.


  • Борбата против Капитулационния режим от правителствата на Стамболов /1887 – 1894г./, Костантин Стоилов / 1894 – 1899г./ и народнолибералната партия /1903 – 1908г/.

Стефан Стамболов

Той прави първият пробив в този режим през 1889г., когато се сключва първата самостоятелна търговска спогодба с Англия. Митото на английските стоки било повишено от 8 на 10,5%. През 1890-91г. подобни търговски спогодби се сключват с Австроунгария, Германия, Франция, Белгия и Швейцария. Тези договори са по-скоро с политически ефект, отколкото с икономически, защото митата са увеличени минимално, а


Други реферати:
Разпадащата се империя в ръцете на готите
Памет - тема по експериментална психология
Виетнамската война
Понятиен апарат на ТРБ
Диктаторите–спасители, палачи и/или жертви


Изтегли реферата



Диктаторите–спасители, палачи и/или жертви - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия