Стопанската история като наука

Тема1.Стопанската история като наука. Периодизация на стопанско – историческия период

Стопанската история възниква втората половина на 19 в в резултат на вътрешно развитие и диференциацията на историческите и стопанските науки. Историята престава да се разбира само като политическа история, а стопанската наука престава да се разбира само като политическа икономия в нейния класически вид. Считало се, че стопанството не се променя във времето, че тези закони са абстрактни, вечни, еднакви за всички народи и всички времена. През 19 в възниква в Германия немската историческа школа на политическата икономия. Представителите на старата историческа школа – Фридрих Лист, Вилхелм Рошер изказват идеята, че стопанските закони не могат да бъдат абстрактни, а че могат да бъдат формулирани само на основата на конкретни емпирически изследвания. Основите се поставят от новата историческа школа – написали първите исторически изследвания на стопанството. Съвременната историческа школа започва да се развива от 20-те години на 20 в, преминава през три етапа. Първи от 20-те – 30-те до края на 50-те години на 20 в, етап на традиционната стопанска история повече внимание се отделя в изучаването на икономическата институция, а не толкова икономическите процеси. Втори от 50-те до 80-те, етап на новата стопанска история, ударението се поставя върху изследването на икономическите процеси. Стопанската история се сближава с математиката, статистиката. Трети етап от 80-те насам – постнова стопанска история. Стопанската история е интердисциплинарна наука принадлежаща към историческите и политическите науки. Като наука

принадлежаща към икономическите науки използва абстрактно – теоретическия метод, метод на икономическия анализ и математико – статистически методи, а като наука част от историческите науки, тя използва конкретно – исторически метод, придържа се към хронологичната последователност в изложението. Стопанската история изучава стопанската действителност в нейната индивидуалност и особеност, така както ни е дадена в историята. Предметът на стопанската история е икономическо развитие на икономическа база на обществото – производни отношения и тяхната специфика в различните страни и народи. Периодизация на стопанската история: има голямо разнообразие в разграничаването на периодите. Съществуват два подхода в периодизацията на стопанско – историческия процес. Първи – формационен и цивилизационен. Формационния разделя обществено – историческото развитие на формации, в основата на които стои определен начин на производство – първобитно – общинна формация – робовладелска – феодализъм – капитализъм – социализъм. Една от критиките, е че не всички народи преминават през всички формации. Цивилизационния подход има 2 варианта – общоцивилизационен и теорията за цикличността. В развитието при 1-я вариант стопанските историци, въз основа на развитието, еволюцията на отделен елемент, дават най – обща периодизация. Например в миналото разграничават 3 вида натурално стопанство, парична размяна и кредитна дейност. Лист разграничава 5 периода:1)диво състояние; 2)опитомяване на диви животни; 3)поява на земеделие; 4)съчетаване на земеделието с промишлена дейност; 5)наличие на развити земеделие, промишленост и търговия.





Те­ма 3. ­Същ­ност и осо­бе­нос­ти на фе­о­да­лиз­ма. Раз­ви­тие на сред­но­ве­ков­ния град.

Фе­о­да­лиз­ма се за­раж­да в т. Нар ран­но сред­но­ве­ко­вие (V-XI в). В ге­ог­раф­ско от­но­ше­ние има раз­ли­чия в хро­но­ло­ги­чес­ки­те гра­ни­ци на фе­о­да­лиз­ма, но в све­то­вен ма­щаб на­ча­ло­то му се бе­ле­жи с по­я­ва­та на Фран­кска­та д-ва, а кра­ят с по­я­ва­та на ка­пи­та­лиз­ма. Фе­о­дал­но­то стоп. се ос­но­ва­ва вър­ху час­тна­та соб­стве­ност на фе­о­да­ла под фор­ма­та на зе­мя и из­пол­зва­не­то на тру­да на лич­но и пе­зем­ле­но за­ви­си­ми се­ля­ни. Основ­ни чер­ти на то­зи вид сто­пан­ство са: то е на­ту­


Други реферати:
Частица в ограничено пространство
Кеплерова телескопична система
Пространствено движение на вискозен несвиваем флуид между близки успоредни стени. Филтрационно движение през пореста среда
Топло- и масообменни процеси. Топлообмен и видове топлообменници. Адсорбция, абсорбция, десорбция, екстракция и сушене
Алберт Айнщайн


Изтегли реферата



Алберт Айнщайн - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия