Стопанската политика на Временното руско управление и икономическото преустройство на освободените български земи (1877-1879 г.)

1. Стопанската политика на Временното руско управление и икономическото преустройство на освободените български земи (1877 - 1879 г.)


В хода на Руско- турската освободителна война от 1877 - 1878 г. започва възстановяването на третата българска държава. От началото на войната до напускането на руските войски през май 1879 г. това става под ръководство на Временното руско управление (ВРУ). Наред със създаването на местните и централните административни институции и структури се извършва и преустройството на стопанството по освободените български земи, като се разрушава прогнилата турска феодална система и се създават условия за неговото капиталистическо производство.

Първоначално усилията на Гражданската канцелария, създадена още преди започването на войната начело с княз Вл. Черкаски (ноември 1876 г.), са нася ни към изграждането на административни и политически структури. В хода на войната обаче пред руските власти с цялата си острота възникват социално икономическите проблеми. Основен в това отношение става аграрният въпрос тъй като 87-88 % от населението се занимава със селскостопанска дейност. Наред с него възникват бежанските и миграционните процеси, които пряко се отразяват на главния стопански проблем, тъй като до Освобождението около 41 % от обработваемата земя в Южна България и от 20 до 60 % в различните райони на Северна България са в турски ръце. Бягството на значителна част от турските чифликчии, черкези, татари и големи маси от обикновеното турско население подтиква обезземлените и малоземлените селяни, изполичарите кесимджиите и ратаите към принудително завземане на изоставените турен земи. Голяма част от тези земи в близкото минало са насилствено или спекулативно отнети от законните им български притежатели. Поради всичко това аграрната политика на руските власти става първостепенна сред множеството стопански мероприятия.

Първоначалните указания от руския цар Александър II се свеждат до провеждането и на икономически мероприятия (включително и аграрна реформа), с които да се спечели доверието на селските маси.

При разработването на аграрната политика на временните руски власи важно въздействие оказват три фактора. Първият е безспорното положително отношение на русите от всички административни равнища към българското население с оглед укрепване „на естествените народни връзки с Русия” и поради целите на войната - създаване на свободна българска държава, която да бъде приятелски настроена към Русия. Когато Александър II възлага на княз Вл. Черкаски устройството на гражданското управление на освободените земи, му казва: „Вам се възлага двойна задача от най-голямо значение. Вие ще въвеждате управление на България на нови основи, при това ще се стараете да въдворите една морална връзка между тази земя и Русия”. Вторият фактор е консерватизмът на руското дворянство, представляващ мнозинството от офицерския кадър, които не са привърженици на крайно радикални мерки. На трето място, върху руската аграрна политика оказва влияние и изменящата се (още в хода на войната) във вреда на Русия международна обстановка. Натискът на традиционните противници на Русия - Англия и Австро- Унгария (подкрепяни и от Германия) в защита правата на турските земевладелци непрекъснато нараства. Първоначално руските власти нямат ясна позиция по аграрния въпрос поради липсата на пълни и ясни сведения за поземлените отношения по българските земи. Докато в канцеларията обмислят формата за разрешаване на аграрния въпрос, този процес започва да се развива стихийно, разбира се, с мълчаливо съгласие на русите. Огромни маси от български бежанци от Южна и Севера България през лятото и есента на 1877 г. започват насилствено да се настаняват върху земите на забягналите турски едри земевладелци и на увляклото се след тях обикновено мохамеданско население. Турските земи се завзети от българите - кесимджии, изполичари, ратаи и пр., които те са обработвали дотогава. Много от чифлишките земи биват насилствено или по спекулативен път отнети от самите тях в близкото минало. Турските земи завземат u някои от по-заможните българи. Значителна селска маса слиза и от планинските райони. Поставено пред свършен факт, ВРУ на 7


Други реферати:
Писане на учебни програми
Планиране, създаване, форматиране и публикуване на документи за предпечат
Подробен урок за Excel
Полезност, равновесие, кръговрат на ресурсите
Правене на Web страница


Изтегли реферата



Правене на Web страница - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия