Стопанско развитие и феодални отношения в средновековна България–VII-XIV век

СТОПАНСКА ИСТОРИЯ

ВЪПРОС № 4 – СТОПАНСКО РАЗВИТИЕ И ФЕОДАЛНИ ОТНОШЕНИЯ В СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ – VII-XIV ВЕК


През VII век при славяните и при прабългарите започва социално и имуществено разслоение в резултат на което се оформя родово-племенна аристокрация и група на обикн овените хора /земеделци, скотовъдци, занаятчии/. Земеделието играе важна роля и започва да се развива още по-интензивно. През периода на Първата българска държава основна производствена единица са свободните селски общини. Свободните селяни притежават собствена земя, която обработват индивидуално и в рамиките на големи родове /задруги/, където собствеността е колективна. Оформя се слой от селяни арендатори, които обработват чужда земя срещу заплащане на аренда.

Вторият важен отрасъл на селското стопанство е животновъдството. За него също са налице благоприятни условия и то се развива добре. Отглеждат се крави, волове, коне, дребен рогат добитък, свине, птици.

През Първата българска държава занаятчийското производство също започва да се развива интензивно. Започва строителство на дворци, крепости, обществени сгради, църкви, манастири. Развиват се златарството, иконописта, шивачеството, ковачеството и др. Успоредно с това се развива и търговията. Вътрешната търговия се осъществява най-вече чрез натурална размяна на стоки. Основен стимул за разрастване на външната търговия е близостта с Византия и кръстопътното положение на българските земи.

Икономическото развитие води и до развитие на феодалните отношения в периода на Първата българска държава. Главната предпоставка за това е непрекъснатото разширяване и укрепване на частната поземлена собственост, която измества останалите форми на собственост. Това става чрез заграбване на общински земи, изземване на земя за дългове и по пътя на териториални придобивки по време на война. До средата на IX век процеса на феодализация на българското общество се развива сравнително бавно. Той се засилва след централизацията на държавата при хан Крум и хан Омуртаг, след приемането на християнството като официална религия и постепенното оформяне на църквата като едър феодален собственик. През X век в България вече се очертава структурата на едно ранно феодално общество. Оформя се феодалната аристокрация. Феодални собственици са болярите и висшето духовенство. През този период зависимите селяни са все още малка част от българските селяни. Повечето от тях са все още лично свободни и са пряко подчинени на централната власт – държавни селяни.Данъците се събират в натура, използва се и трудовата повинност (ангария).

През 971 г. започва период на византийско владичество, който продължава близо два века. Това води до дълбоки икономически, социални, политически и културни последици за българската държава. Покорените територии получават нова организация – създават се отделни области наречени теми. В завладените територии са настанени военни гарнизони и представители на византийската администрация. Нарушава се устройството на българската църква, масово се изселват боляри и войници. От българските земи е създаден обширен поземлен фонд. Наред със светската аристокрация като едър земевледалец във Византия се издига и църквата.

Характерен белег на ускореното развитие на византийските феодални отношения по българските земи е постепенното установяване на йерархия. По-едрите поземлени собственици поставят под своя власт средни и по-дребни собственици, като ги превръщат във васали. През XI-XII век се наблюдава тенденция към нарастване на зависимото население.

По време на визнатийското владичество (XI-XII век) не настъпва радикална промяна в начина на производство. Българското стопанство възприема по-напредналите и разнообразни стопански форми на феодализма, достигнати от Византия. От друга страна съществуват и редица негативни явления – възраждане на робския институт, многобройни данъци за българското население, насилия над българите и др. В стопанството през периода XI-XII век основен поминък за българския народ остават земеделието и животновъдството, развива се и търговията.

След прекратяване на византийското владичество се създава Втората българска държава, която се развива върху формите на византийския феодален модел. През периода от края на XII век до края на XVI век /завладяване на България от османските турци/ феодалните отношения достигат пълния си разцвет. Основен поминък през периода продължават да бъдат земеделието и животновъдството. Не се наблюдават особени промени в земеделската техника – все още се употребяват рало, сърп, коса и т.н.

През XII-XIV век значителен напредък е осъществен в развитието на градското стопанство. По българските земи има над 60 градски средища – центрове на занаятчийското производство и


Други реферати:
Семестриален казус по моделиране на решения и анализ
Стил на ръководство
Счетоводство
Тест по макроикономика
Трудът по време на криза


Изтегли реферата



Трудът по време на криза - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия