Стопанството на Германия между двете световни войни

Стопанството на Германия между двете световни войни

  1. До началото на кризата 1929г.

През юни 1919г. се подписва мирният договор във Версай. Германия губи около 15% от териториите си – Елзас и Лутарингия – към Франция, а Люксембург става самостоятелна държава, които включват 70% от находищата на желязна руда, голяма част от посевната площ. Големи колонии се поделят между победителите. Конфискувани са 5000 машини, 150000 вагона, всички превозни кораби с водоизместимост над 1600 тона. Германия трябва да заплати 132 млрд. златни марки репарации. Националното богатството на Германия е намалено почти наполовина.

Още през 1920-1922г. се възстановяват някои от могъщите довоенни компании или се създават нови монополистически обединения. 1921г. индустриалецът Стинес създава огромния концерн „Сименс-Рейн-Елба-Шукет Юнион” („независима промишлена държава”), тъй като в структурата му са включени близо 3000 мини, фабрики, корабостроителници, банки, морски предприятия. В неговата структура работят близо 1 млн. души. Този концерн участва в различни предприятия в евро държави. Тъй като Германия изпитва затруднения да изплаща репарациите си, тя предлага мораториум. Англия се съгласява, но Франция отказва. През 1923г. френски и белгийски войски окупират Рур (там се добиват около ½ от чугуна и стоманата).

Канцлера Уно обявява активна политика на пасивна съпротива срещу окупатора. Населението саботира процеса и нарежданията на администрацията. През есента на 1923г. започва въстания в Хамбург.

По американска инициатива през 1924г. е приет планът „Дауес”. Той предвижда редица отстъпки за Германия (големи, изгодни заеми) като договорите за тях са така формулирани, че да осигурят максимално навлизане на американски капитали. Намален е и размерът на репарациите. За да си осигурят плащането им Англия, Франция и САЩ създават банка, която има емисионни права. Специални „репарационни агенти” за пратени в големите министерства, за да контролират отчетността. Така фактически Антантата осигурява контрол върху германското стопанство. Планът „Дауес” е такъв финансово – политически елемент, целящ стабилизиране на германското стопанство, за да се гарантират вноските.

От началото на 1924 до 1926г. стопанството е в оживление, а от 1926 до 1929 е в ик. Подем спрямо 1913г. Важна предпоставка са огромните капиталовложения за около 30 млрд. марки (повечето американски), като за същия период Германия изплаща само 10 млрд. репарации. Копира се и се внедрява американският начин на производство, което увеличава производителността на труда с 40%. Постепенно картелите и синдикатите губят значение, за сметка на увеличаващата се роля на концерните и тръстовете. 1927-1929г. Германия изпреварва Англия и Франция в световното промишлено производство. 113% обем на промишленото производство спрямо 1913г.

В селското стопанство положението е тежко. През никои от тези години не е достигнато предвоенното равнище на производство.

Самата Германия, обект на внос на капитали, през 1920 започва да изнася. Към 1929г. има задгранични инвестиции за около 9 млрд.


Други реферати:
Инвестиционен портфейл
Източници на финансиране
Местни публични блага и тяхната специфика
Същност и управление на държавния дълг
Хибридните и дериватните финансови инструменти като инвестиционни обекти


Изтегли реферата



Хибридните и дериватните финансови инструменти като инвестиционни обекти - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия