Страдание и състрадание в цикъла Зимни вечери на Христо Смирненски

Страдание и състрадание в цикъла „Зимни вечери” на Христо Смирненски


Христо Смирненски пише през 20-те години на ХХ век, когато на преден план е следвоенната криза. Авторът твори в направлението постсимволизъм(след символизма). Постсимволизма се характеризира с появата на нов герой- колективния, символизиращ масите и тълпите. По време на това направление се слага краят на индивидуализма и представата за двата свята- идеалния и реалния. Вече няма идеален, приказен, свят на мечти, светът е само тук и сега и може да се промени, да стане по-добро място за живеене само чрез бунта.

Творбата е наситена с много болка и съчувствие, състрадание и зов за човешката милост. В цикълът Зимни вечери. ясно се открояват картините на живота в крайните градски квартали – един свят, сравним само с ада. В тези предградия властват отчаянието, мъката, бедността и мизерията. Изгубени са радостните емоции в живота и е останало само страданието.

Жанрът на творбата на Смирненски е поетически цикъл. „Зимни вечери” е изграден от 7 лирически стихотворения- фрагмента. Те са обединени от общо художествено пространство- град, улици, къщата, общо художествено време- зима, вечер, мъгла, и обща тема- страданието.

Заглавието на цикъла- „Зимни вечери”, откроява образите на зимата и вечерта, които символизират края, смъртта, а и пораждат чувство за обреченост, студ и мрак. Също подсказва и основната тема на творбата- страданието и смъртта в несправедливия свят.

Темите разгърнати в текста са тези за страданието и състраданието, темата за човека и града, за безвъзвратно погубеното детство, за обречеността и погубената красота в човешкия живот. Основните символни образи, които присъстват в творбата са тези на страданието, градът, домът, мъглата, вечерта. Градът символизира несправедливият свят, той е мрачен, пуст, „черна гробница”. Сградите в този град са тъмни, злокобни, „с жълти стъклени очи”, без капчица топлина. Образите, описващи зимната гледка- снегът, „изопнатите жици”, мъглата-„гаснеща от скръб” внушават безнадеждност.

В това произведение домът не е символ на семейството и топлината, както в поезията на Дебелянов, не е убежище и място където винаги ще си обичан, домът е студено място, неприветливо- авторът, дори не го нарича дом, а хижа и ги и ги описва с израза „завесата мръсна, продрана”, което поражда чувство за трагичност в семейството. Семейството тук не е сплотено- бащата е „безхлебен, пиян”, майката е безпомощна, децата- с погубено детство, живеещи в свят без радост и бъдеще.

Картината, която очертава следващият фрагмент е отново на улицата, където старите цигани ковачи пеят своите „песни на скрита тъга”. В произведението ковачите символизират непосилния труд в подземния свят на злото, но също така и пораждат първата искрица оптимизъм в творбата, като показват честният труд на хората. И въпреки слабият лъч светлина, фрагмента завършва отново с чувство за трагичност, показано чрез цветовата символика- „черни ковачи коват”.

Образите на страдалците в следващата част са на „слепия старик” и „натовареното дете”. Те, както и много други, са жертви на големия град, обречени на живот без радост и топлина. За обречеността говори и израза „бавно се разтапят в мъгла”. А в хаоса на мъглата се откроява и образа на „някакво задгробно същество”- смъртта, очакваща своите жертви. В този фрагмент е и скрита поантата на текста-„братя мои, бедни мои братя”, която въвежда темата за състраданието, изразяващо се в любовта към страдащите и което е морален изход от света на злото и страданието.

Часовника отбелязва полунощ- времето в което злите сили излизат наяве, времето отчитащо границата между началото и края, между живота и смъртта. Плачът на жената е знак за предстоящото страдание, а горящите свещи пораждат идеята за преходността и краткостта на живот. Зрителните („бледожълти петна”) и слуховите( „плач на жена”) асоциации говорят за надвисналото зло.

Най-трагичният момент в творбата е смъртта на младото момиче и тежката мъка на майката, погребваща детето си, и на детенцето, молещо се пред „мъничък иконостас”. Отчаянието в тази част е изразено чрез изрисуваната картина изпълнена със сенки и призрачност, очертаващи един отвъден и демоничен свят. Мотивът за погубената красота е въведен с израза „ ледени цветя”.

Представата за тежкото бреме на бедните е допълнена и от детайлите на града- „смълчаните хижи”, „бледосиня мъгла”, „мътни стъкла”, „злорадствени песни навяват незнайни беди”, образът на затвора. В тази част е и разгърнат мотива за вечната бедност, чрез образите на бездомните деца, чрез които отново се обръща внимание и на темата за погубеното детство. Превръщането на снежинките в кал, символизиращо загубата на надеждите, очертава неизбежния кръговрат в битието.

Христо Смирненски пише цикълът „Зимни вечери”, за да покаже на читателите каква е реалността, която той познава и в която живее. Поетът ярко описва болката и страданията на героите и е съпричастен към техните обречени съдби, защото и той самият е изпитал трагедиите в големия град.


Други реферати:
Финансова статистика
The Theory and How to Apply It to Balkan Issues
Международни отношения
МВФО-лекции
Финансиране на международната търговия


Изтегли реферата



Финансиране на международната търговия - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия