Студената Война

Новите взаимоотношения между световните

сили след Втората световна война


Втората световна война завършва на 2 септември 1945 година с капитулацията на Япония. Краят й обуславя започването на нов период в световната история, наречен „студената война”. Той се характеризира с новите взаимоотношения между световните сили и противоречията помежду им.

„Студената война” е термин, обозначаващ съперничеството между САЩ и западните демокрации от една страна и СССР и нейните „сателити” от друга. Тя е наречена така, защото не се водят преки военни действия между двете свръхсили. Тя продължава от края на Втората световна война до разпадането на Съветския съюз през 1991. Самият термин е популяризиран от американския политолог Бърнард Барух по време на обсъждане на Доктрината „Труман“ през април 1947.

Новите взаимоотношения между свръхсилите се определят далеч преди края на Втората световна война. Причините за противопоставянето се дължат не само на желание за власт и надмощие, а най-вече на крайно различните идеологии на страните. Студената война е борба между тоталитаризма и демокрацията, борба за нов световен ред между две противоположни системи. Различията в политическата и икономическата система на СССР и САЩ стоят в основата на войната. Взаимоотношенията между свръхсилите си проличават и през Втората световна война. Въпреки че са съюзници СССР, САЩ и Великобритания имат разногласия относно начина на провеждане на военните действия срещу Германия, по-специално откриването на Втория фронт. На конференцията в Техеран (28 ноември – 1 декември 1943) ясно си проличават позициите на тримата лидери. Чърчил упорства за откриване на Втория фронт на Балканите. Сталин подозира, че това е опит да се пресече победния поход на Червената армия. Съветският съюз се съмнява в намерението на англо-американските войски да се включат във войната в последния момент, така че да ускорят подписването на мира, а по този начин да доминират в Европа след края на войната. Сталин държи за откриване на Втория фронт в Северна Франция. С наближаване края на войната се появява нов въпрос какво ще се случи със следвоенна Европа. Противоречивите мнения на съюзниците се засилват. От една страна стоят демократичните САЩ и Великобритания, а от друга комунистическият Съветски Съюз. Сталин иска да се възползва от объркването през следвоенния период и да разпространи комунизма. По време на Ялтенската конференция през февруари трите сили имат отново разногласия по важните въпроси.В крайна сметка те се споразумяват да разделят света на определени зони взависимост техните интереси. Нациска Германия е разделена на четири зони, както и Берлин. Месеци преди Ялтенската конференция Сталин и Чърчил се договарят за „пропорции на интереси” в Източна Европа. Постигнато е съгласие за доминиращо английско влияние в Гърция, на съветско в Румъния и България, и на поделено влияние в Югославия и Унгария. Условно може да се каже че след Ялтенската конференция Съветският Съюз получава Източна Европа, докато САЩ има надмощие в Западна Европа. По време на Потсдамската конференция (юли – август 1945) сериозни различия относно бъдещето развитие на Германия и Източна Европа се появяват. САЩ и Великобритания не скриват недоволството си от нарастващото съветско влияние в България и Румъния. Новият американски президент Хари Труман предриема „твърда позиция” срещу Сталин. Той му заявява че САЩ притежават ново оръжие – атомната бомба. Труман е убеден, че чрез нея ще засили влиянието на САЩ в следвоенните условия. Няколко дни след Потсдамската конференция използването на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки засилват


Други реферати:
Природни зони на Земята
Френска Гиана
Тектонски движения
Стара Планина и Дунавска равнина
Природните ресурси на Земята


Изтегли реферата



Природните ресурси на Земята - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия