Светът на Никотиана в романа Тютюн на Димитър Димов

Светът на „Никотиана”

в романа „Тютюн” на Димитър Димов



През 50-те години на 20-ти век българската повествователна традиция се очертават нови тенденции, които отразяват идейно – естетическите търсения на времето. Проявява се от една страна,интерес към историческата тематика (Д. Талев), а от друга – търси се общочовешкото в проявите на българската съвременност, най – вече в творчеството на Д. Димов. Открояват се проблеми и образи, чрез които нашата литература се „отваря” към европейската и световната литература. Романите на Димов разкриват интереса му към силната човешка личност, която изживява своята лична драма, предопределена от обективните условия, но закодирана в силните страсти на човека. Тази лична драма е представена в контекста на голямата трагична ситуация на човечеството в преломната историческа епоха.

Романът „Тютюн” рисува сложната картина на епохата именно чрез съдбите на различните герои. Светът на романа се средоточава върху метафоричния образ на „Никотиана” и в него като в калейдоскоп се събират страстите. Те очертават пътят на саморазрухата и от там предопределят и гибелната разпадаща се надежда за спасение на този тип характери. Димов има афинитет към нееднозначните образи, към болезнените изкривявания на човешките отношения и към „фаталната жена”, която е обречена на гибел заради собствените си терзания и заради дистанцирането си от традиционно патриархалния свят на българката. За писателя интерес представляват именно „осъдените души” – в тях е заложена самоунищожителната страст, саморазрухата, всепоглъщащата гибел. Душите им са изпепелени в пламъка на собствената си самоотреченост. Те носят тежестта на своята предопределеност, самоосъзнават я и я приемат като неизбежен край. Моралната присъда на твореца не звучи морализаторски. Тя е знак за съпричастие към трудното изкупление смъртта, към което всички герои са устремени. Самоунищожението на другите погубва и телесното им начало, но липсват скръб и болка, защотото с времето персонажите се превръщат в бледи сенки на идеите – мании.

На българския културен фон „Тютюн” се вписва като „особен” текст, като текст изключение. Романът се опира на един важен в социално – историческо отношение период за страната ни – от края на 20-те години на 20-ти век до деветосептемврийските събития. Това е време на съществени социални промени – „ най – европейското” време на Бълагария през миналото столетие. Тогава тя преживява своето болезнено „ изравняване” със света – и с добрите, и с лошите му страни. В този план романът дава възможност наистина да се съди за тези явления – но сделките на „Никотиана”, отварянето към европейските пазари, социалните отношения на българския капитализъм, който добива един вече космополитен облик и не е неизменно филтриран през спецификите на националното. Освен това „Тютюн” може да се разглежда като роман епопея, тъй като романовият сюжет разделя света на две половини и ги вплита в остър конфликт. Сблъсъкът им е съвсем обективен и се крепи в нарушеното равновесие между света на капитала и света на наемният труд. В основите на българския и европейския обществен живот липсват някои основни ценности, свързана с добиването и разпределянето на благата. Богатствата не са резултат от съзидателни усилия, а са рожба на спекула, мошенничество, насилие и безгледна експлоатация. Светът на тютюна е един от най – ярките примери за този изпразнен от истинско съзидание начин на придобиване на благата. В същото време романът и не е съвсем епопея, защото епическото разказване възприема противопоставящите общности като неизменни, като изначални носители на правдата и неправдата. Само че критиката отбелязва че Борис и Ирина не са потмствени представители на буржоазията, а произхождат от народа, което ги преви нетипични. Така се оказва, че истинските сблъсъци в романа на Димов са другаде – в противопоставянето между общността и индивида, между традициите – рода и нацията – и модерните общности – класите. Някаде в този сложен ценностен конглумерат са възможни и грешните ходове, които предприемат героите и които ги довеждат до гибел. Димовите персонажи всъщност живеят в историческия процес, но отказват


Други реферати:
Метод на експертните оценки
Курсова работа по статистика
Индекси на динамиката
Кратка характеристика на акционерно дружество
Общи насоки в технологическото развитие на света между двете световни войни


Изтегли реферата



Общи насоки в технологическото развитие на света между двете световни войни - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия