Същност на естетическата същност

Тема 2

Същност на естетическата същност


Съществуват три теоретични модела за естетическото отношение:

1ви модел- обективно идеалистически – красивото има свое основание, не в самата вещ или явление, а в някакво външно обективно идеално начало - Бог или абсолютна идея. Според Платон красотата е присъща на света на идеите, а не на света на предметите. Прекрасното е вечно и неизменно. То е абсолютно и свързано със същността на нещата.Според религиозните философи Бог е съвършено прекрасен. Според Хегел идеята се реализира и получава външно съществуване.Тя е не само истинна, нои красива. Според Владимир Соловъов красотата е преобразяване на материята чрез въплъщаване в нея на духовното начало. Обективните идеалисти смятат, че през нашия свят съществуват някакви вечни идеи, които се превъплъщават във вещи. 2 ри модел – субективно – идеаистичен – според основанието на крастата е пак външно, но субективно. Привърженици на тази философия са древногръцките софисти Питагор- автор на максимата “Човекът е мярка на всички неща”. Според Бенедикт Спиноза предметите могат да бъдат наричани красиви или грозни само по отношение на нашата представа за тях. Те не са такива нито сами по себе си, нито по отношение на Бога. Кант казва, че естетическо е онова съждение, чието основание е субективно и това основание е чувството за удоволствие / неудоволствие.С други думи красивото е приятно за слуха и зрението. 3ти модел – материалистичен –според Хераклит красотата е свойство на материалния свят. Марк Аврелий заявявяа, че прекрасното е такова само по себе си, а похвалата не влиза в него.Прекрасното се свързва със строежа на формата, т.е съразмерната, пропорционалната форма е краива. Красиви са подредените, хармоничните неща. И трите концепции имат своите основания и акцентират върху различни същностни страни на естетическото отношение. Естетическото отношение е оценъчно качество.То е част от ценностните ориентации на обществото и индивида. Има социално-психологически характер и съществува като възприятие, преживяване, оценка, вкус. То се проявява като естетически критерий и естетически идеал. Есетическият критерий е всеобщ, т.е. отнася се до всички без изключение обекти. Той е идеалната представа на човека за себе си като представител на рода. Съществуват няколко основни особености на естетическото отношение: 1) сетивна непосредственост- носител на естетичесата ценност може да бъде само конкретен, единичен, достъпен за сетивно възприемане обект. Естетическото отношение възниква при пряк чувствен контакт на човека с премета. 2) Естетическото отношение не е рационално познавателно. Кант казва: “Съждението на вкуса не е познавателно съждение”. Но съществува и проивоположно схващане, че всяка красота е истина,че тя е начин за съществуване на истината. 3) Естетическото отношение е емоционално ,т.е то е духовно преживяване. Красотата доставя удоволствие и наслада, тя привлича и радва. Естетическата емоция е специфична, тя не доставя физиологично удоволствие. 4)Естетическото отношение е безкористно или неутилитарно. По този начин няма единомислие. Съществуват 3 разбирания : 1.-акцентира в/у връзката и зависимостта, м/у красота и полза; 2- акцентира в/у несъвместимост и противопоказност м/у красота и полза. 3-не съществува никаква връзка м/у естетическа и утилитарна характеристика.

5)Естетическото отношение е свободно и непринудено, лишено е от императивност. 6)Естетическото отношение е относително.Създава се като индивидуална връзка м/у субект и обект.






Тема 3

Красиво и грозно


Красивото заема особено място в системата на естетическите категории. Дълго време се е приемало, че красивото е тъждествено с естетическото или че другите естетически качества (възвишеното или трагичното) са частен случай на красивото. Това разбиране е преодоляно и сега системата на естетическите категории съдържа равнопоставени двойки : красово-грозно, възвишено-низко, трагично-комично. Красотата все пак заема централно място в естетическата теория. Грозното е късно и неохотно признато. Смятано е за грешка на природата, за дяволско творение. Отношението красиво-грозно се разглежда в няколко контекста :

1во- красотата е универсална и е еманация на божествения ум, докато грозното не е творение на Бога, не се съдържа в битието, а се дължи на възприемането.

2ро- Според Хагел грозното е момент от развитието на идеята за красивото.

3то- Грозното съществува само като антитеза и фон на красивото. Неговото предназначение е да кцентира красотата.

4то- Красивото и грозното според съвременното разбиране са съотносими, равнопоставени естетически категории.

Красотата се разбира като общо, неограничено от


Други реферати:
Искам да взема думата на тема агресия
Доверието или подозрителността е печеливша стратегия в бизнеса
Ако имате право на законодателна власт, кой закон бихте променили
Просвещението е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил
Равни възможности


Изтегли реферата



Равни възможности - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия