Същност на икономическото планиране (пищов)

Същност на ик. планиране

Във всички теори-тични изследвания планирането се определя като главна функция на мениджмънта и следва да се раз-глежда в тясна взаимосвързаност и цялата система на вътрешно-организа-ционното управл. Планирането опре-деля какво трябва да се направи, кога, как и от кого, какви ре-сурси са необходи-ми, така че цялата работа по изпълне-нието на плана да бъде извършена в срок. В общите черти на планирането се включват разкриване на преспективите на развитие на външна-та среда, определя-на а целите и въз-можни стратегии, установяване на първостепенни задачи и направле-нието на действията до тяхното пости-гане. Продукция на планирането е с-ма от планове, процеса на планиране обхва-ща всички равнища на управлението и създава необходими предпоставки за осигуряването на точно съответствие м/у предприеманите действия и изисква-нията на общие цели. В дейността на планирането участ-ват преди всичко висшите в политика-та, които определят изходните критерии за достигане на мах използване на вът-решните ресурси, делигират правомо-щия и изискват ефективно използва-не на тези ресурси. Смисалът на плани-рането се заключава в определянето на решения, които е необходимо да се вземат в настоящето за осигуряване на ефективна дейност на организациите и тяхното развитие в бъдеще.

I. Разлики м/у плани-ране и прогнозиране- решението относно достигане на въз-можното и желаното представлява пла-нът, оценката на възможното и жела-ното- това е прогно-зата. Разграничават се 3 групи фактори, които влияят при разработване на планове и избор на стратегии за разви-тие с различни преспективи за успех.

-Фактори на външ-ната система (макро-среда)- тук се отна-сят неконтролируеми от организационните фактори, с които ръ-ководството е нужно да се съобрази.

-Фактори на промеж-дутъчната система (микросреда)- това са външнни фактори в/у които организа-цията може да влияе чрез методите и средствата на ре-кламата, презента-циите и т.н.

-Факторите на вътрешната система- върху тях органи-зацията може да въздейства пряко- производство, запла-щане, персонал, сис-теми за управление, доставяне и т.н.

II. Прогнозиране и планиране в иконо-мическата наука- прогнозно-планова дейност се разглеж-да в 2 основни аспекта:

А) Като система от знания и изисквания от теоретико-мето-дически характер. В този смисъл е необ-ходимо да се позна-ват методиките чрез които ще се осъще-стви прогнозно-плановата дейност и законите на пазар-ната икономика.

Б) Прогнозно-плано-вата дейност изисква знания с практическа насоченост- в тази връзка разграничава-ме 3 нива за разгра-ничаване на тази дейност.

1.Национално равнище- свързано е с разработване на проучвания, пред-виждания, планове и програми за разви-тие. Има стратеги-чески характер, зада-чите които решава са свързани с приорите-тите с икономичес-ката и социалната насоченост. Плани-рането е насочено към максимизиране на икономически растеж.

2.Териториално равнище- предвижда и стимулира разви-тието на местния бизнес, превлича външни ресурси на местна територия. Планирането е насочено към макси-мизиране на при-ходите.

3.Бизнес равнище- насочено към произ-водство в съответ-ствие на пазарното търсене. Целта е увеличени обеми на продажби и завоюва-не на нови пазари. Акцентира се в/у продуктовото плани-ране, производство-то,маркетинговата дейност и други.

III. Субординация (съподчиненост)- прогнозно-плановата дейност- в практика-та се използват следните средства за осъществяване на прогнозно- планова-та дейност.

1.Стратегическо планиране: целева ориентация: разра-ботване на различни прогнози, времево планиране и комп-лексни програми.

1.. Целева ориен-тация 2.. Прогнозни разра-ботки 3.. Комплексни про-грами 4.. Стратеги-чески планове 5.. Времеви планове (бизнес планове; оперативно прогнозен план)

Схема



Така представената схема е характерна за всички равнища на планиране, като се вземат под внимание разликите в обхвата и средствата. Изходен момент е цел. комплекс. Целевата ориентация е определяща при максимизиране на резултатите в системата: продажби- дял на пазара- печалби и в системата: разходи-растене- ДС (добавена стойност)- доходи. Първата система е на бизнес, втората на макросистемата.

Разработване на цел. ориентация е възможно по няколко начина- показатели от Питър Дракар- следните: равнища на рентабилност; обем на печалбата; промяна на пазарния дял; %но съотноше-ние на продуктовото обновение; въвеж-дане на нови въз-можности и др.

Субординацията на прогнозно- планова-та дейност може да бъде представена по следния начин.

1.. Национален план за развитие (2007/13)

2.. Нац. стратегия за развитие (2005/15)

3.. Раг. планове за развитие- на брой

4.. Областна стра-тегия за развитие- 28

5.. Общ. планове за развитие- 241

6.. Програми за реализация на общи-те планове за развитие

7.. Цели, приоритети, мерки, както и райо-ните за целенасоче-но въздействие (погранични райони, изоставени селски райони, периферни райони)

8.. Регионални планове- соц. икон. анализ; цели, приоритети; мерки; индикативен (препоръчитилен, ориентиращ, незадължителен) финансов план.

9.. Цели, приоритети, мерки, райони за целенасочено въздействие

10.. Общински план- цели, приоритети, мерки и финансиви разчети (какво и как ще се харчи)

11.. Конкретни мерки, проекти и финанс.

12.. Национална статистика референ-тна рамка (документ за период2007/13 и полазва какви са ориентациите за развитие на страната и планирани д-сти)

13.. Секторни опера-тивни програми- чрез тях се изпълнява 12..

Схема





Планиране и прогниз. в пазар

Планирането е дей-ност, чрез която се концентрират ресур-си в онези отрасли и дейности, които поз-воляват да се реали-зират постановените цели. От бизнесова гледна точка- реали-зирането ан печалба. Застъпвайки тази теза- Планирането не е алтернатива на пазара, а е средство, чрез което икономи-ческите системи и предприятията се адаптират към паза-ра адекватна е необходимо:

1.Достоверна инфор-мация за перспекти-вни промени и конюнктурата на пазара, като от значение са средно-срочни предвиждан.

2.Необходимо е да се разполага с тен-денциите в разви-тието на потребле-нието на основни суровини и материа-ли, различни продук-ти и услуги за крайно потребление в опе-ративен и средно-срочен период. 3.Необходими за предвиждания за промяната в доходи-те- промяна в работната заплата, промени в потреби-телските бюджети; промени в социална-та ангажираност на държавата по отно-шение на незаети и нетрудоспособни.

ПП дейност протича в уловията на акти-вен пазар и активно външно обкръжение. Съществуват 3 нива: интернационална; национално и местно. От ик. глед-на точка планиране-то и прогнозирането са насочени към пазар със следните параметри: потреби-телско търсене, конкуренция, цени, предлагани стоки и услуги. В тази връзка е необходимо пазара да се разглежда по отношение на: 1- пазарнни сегменти; 2-структура на паза-ра; 3-промени във външната среда; 4-времеви хоризонти. При характеризиране на промените в структурата на паза-ра чрез ПП дейност се разглеждат връз-ките и взаимомдей-ствията с конкуренти, доставчици, акцио-нери, кредитни институции и други. Пазарът може да бъде характеризиран по различни пазарни сегменти:

Стоков пазар- свър-зан с реализацията на определени стоки и услуги и се харак-теризира с масовост на потребителите и силно изразена хете-рогенност доколкото те са диференцира-ни според дохода. Характеризира се и с обособени локални пазари за различни стоки в следствие на географската разпо-късаност на потреби-телите, с най-малка стойност и с голямо честота на покуп-ките. В съответстие с основните характеристики, сто-ковият пазар пре-допределя планира-нето на икономиче-ския растеж, обема на производтвото, удовлетворяването на пазарните потреб-ности, технически, ресурсни и други изменения.

Финансов пазар- съгласува предлага-нето и търсенето на финансови средства; дели се на паричен (пари и кредити до 1година, ценни кни-жа, краткосрочни финансови ср-ва), капиталов (търсене и предлагане на крат-косрочни и дългоср. капитали) и валутен.

Пазар на труда- на него съотв. на работната сила я отдава под наем за определено време и при определени условия на притежа-теля на капитали (пари). При тези условия се планира числеността и стр-рата на пазара, ра-ботното време и за-плата, осигуровки, отпуски и други.

Техноллогичен пазар- планират се научно-изследова-телската дейност; продуктови и техно-логични иновации.

Заключение: За адекватно пазарно присъствие са необ-ходими пазарни про-учвания, за които се използват различни техники.

Основни индека-тори в ик. планирне

За целите на про-гнозирането, плани-рането, контрола и регилирането на про-цесите свързани с успешното развитие и функциониране на фирмата се използва система от показа-тели за икономиче-ски, финансов и сче-товоден анализ на дейностите. Чрез тях могат да се наблю-дават текущи и дъл-госрочни тенденции.

Според източните на информация показа-телите се категори-зират в следните групи: показатели определени въз основа на информа-ция от счетоводния баланс; показател определен въз основа на отчета, приходите и разхо-дите и други.

Според вида на инфирмацията показателите се


Други реферати:
Косвени данъци
Дългосрочно финансиране на корпорацията
Държавен контрол върху валутния пазар
Дивидентна политика на фирмата.Остатъчна теория на дивидентите.Връзка между дивидентната политика и цената на акциите
Делова вечеря


Изтегли реферата



Делова вечеря - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия