Съвременни психологически интерпретации на моделирането в учебната дейност

Тук сполучливи са трактовките на Милка Атанасова. Според нея моделирането, свързано със структурно-понятийното учене, включва три основни процедури: изясняване, получаване на информация, заместваща или уточняваща миналия опит; трансформация – обработка на информацията с оглед на новите ситуации; оценка – проверка на осмислянето на учебната информация.

Р. С. Бранд, Б. Уилсън, П. Кол предлагат технология за моделиране на учебната дейност, включваща следните етапи: предлагат се специфични учебни цели, обхващащи цялостното поведение на учениците; целите се класифицират и систематизират съобразно т. нар. „таксономичен” подход; набелязват се оптимални психопедагогически условия, детерминиращи успеха в обучението.

В редица публикации се наблюдава, че други автори акцентират върху ръководството и управлението на учебния процес. Тук доц. Стамболиев посочва Ларкин и Шейби, които се спират върху учителите и тяхната роля в учебния процес.

Колинс пък определя насоките за моделиране на учебната дейност, отнасящи се до придобиване на целенасочена когнитивна подготовка от преподавателите.

В България са известни публикациите на С. Плачков за дидактическото моделиране с оглед осъществяване на преноса на обобщени способи за дейност. Той излиза от следните положения при характеристиката на модела: осигурявяне ня дидактически условия, свързване на преноса на обобщените способи за дейност с компонентите на продуктивното мислене, постепенен преход на действията към по- високо равнище. Дидактическите средства в модела заемат особено важно място, тъй като представляват основен структурен елемент в учебната дейност.

б) моделиране на предметните действия по пътя на тяхното интериоризиране;

В. Давидов много правилно разграничава няколко действия в психологическото моделиране и това са: учебни действия, насочени към търсене свойствата, характеризиращи кратното отношение на величините, фиксацията на което в модела обозначава числото; учебното действие се свързва с моделиране на процеса на отделяне кратното отношение и неговия резултат.

в) използване на структурни модели при общуването на учениците в учебната и извънкласната дейност;

Проф. Д. Йорданов разработва статията „Дейност и общуване” и чрез нея интерпретира общуването в общ концептуален модел. Според него общуването нито се откъсва, нито се отъждествява с дейността, а се разглежда като вътрешноприсъщо условие за нейното осъществявяне.

В структурните модели на изследване се обръща внимание на три основни форми на общуване- формално, неформално, инцидентно.

Проучванията ня Д. Градев в тази насока включват няколко компонента: социална адаптация и социализация, процесуалния им характер, фактори за социалната адаптация.

г) моделиране на мотивационната дейност чрез съчетаване на факториален и стохастичен анализ на психопедагогическите явления.