Създаване и начално развитие на българската държава


Николай.Димов

Създаване и начално развитие на Българската държава /681 – 803г./

Възникването на българската държава е едно изключително събитие, което заема централно място в историята и културата на българския народ.Това събитие не е еднократно, то не отнема кратък период от време, а се формира като процес с вековна продължителност.Главна част от картата, на която се разиграват съдбоносните действия е югоизточна Европа, или по-точно – днешния Балкански полуостров.Европа, която през средата на IV век е обхваната от масивни миграционни движения от изток, така нареченото „Велико преселение на народите”, става зона на сблъсаците на различни етноси и култури, огромно значение от които имат славяните, а малко по-късно и прабългарите.Бележейки края на античността и началото на средновековната епоха, тези действия извеждат на преден план двата народа, които изиграват главната роля за създаването и началното развите на българската държава.
Образуването на държавата е сложен процес, резултат от продължителни и изключителни по-своята важност етнически, политически, социално-икономически промени.В непосредствена близост до Византия, славяни и прабългари създават една нова политическа сила, на която е писано да докаже, в определени периоди значително влияние върху развитието на средновековната християнска цивилизация.
Появата на българската държава коренно променя геополитическата обстановка в югизточна Европа.Това е първото и продължително политическо обединение, изградено с дейното участие на славяните.То е закономерен резултат на тяхното предшестващо социално-икономическо и политическо развитие.
Много историци потвърждават тезата, че славяните принадлежат към индоевропейската езикова и етническа общност.Формирана в дълбока древност, тя обединява народите, говорещи романски, келтски, ирански и германски език.Тази общност започва да се разпада около IV хилядолетие пр.Хр, като славяните се обособяват в самостоятелно етнолингвистично семейстно към II хилядолетие пр.Хр.
За тяхна прародина можем да смятаме географското пространство на източно-централна Европа, между Карпатите и Балтийско море, на запад и изток между реките Висла и Днепър.В подкрепа на тази локализация, съвременните историци и археолози привеждат преди всичко археологични и лингвистични аргументи.Проведените разкопки подкрепят твърдението за местоположението на славяните.Малко влияние оказват писмените доказателства, поради късния си характер.Пърите сигурни, макар и оскъдни писмени свидетелства за славяните се споменават в съчиненията на римските автори от I век, като Плиний Стари в своята „Естествена История” и по-късно Тацит в съчинението „Германия”, в които творби славяните са наречени с името венети и са разположени в земите на изток от техните съседи германите.През средата на IV век славянската миграция започва, като на запад те достигат до река Елба, на изток до река Ока и горното течение на река Волга.Естествената еволюция на славяните обусловява разлагането на родовообщинния строй, увеличаване численноста на населението и свързаното с тези изменинея нарастване на потребностите им, като търсене на повече и по-плодородна земя за обработване.Огромно значение допринася и всеобщото етническо раздвижване, известно още като „Великото преселение на народите”.Не малък е и фактора, че Рим се оттегля от провинция Дакия.Готския историк Йордан (VI в.) дава ясна представа от „История на готите”, че в средата на IV век, славянската общност вече е разделена на три големи клона: южни славяни (славини), запазни (венети) и източни (анти).Източните достигат до горното течение на река Волга, а


Други реферати:
Мениджмънт и Маркетинг на малките предприятия
Генно инженерство
Организация на предприятие
Генно модифицирани храни
Горски дървесни и недървесни ресурси


Изтегли реферата



Горски дървесни и недървесни ресурси - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия