Създаване и развитие на Венеция и Генуа

Създаване и развитие на Венеция и Генуа


Проследявайки развитието на венецианската история от древността до дните на най-голям просперитет и могъщество на града бихме могли да заключим, че то е средновековно копие на онова, което прави през Античността Рим, който изниква някак случайно из блатата на Лациум, за да покори целия свят.
До ден днешен венецианците смятат за рожден ден на своя град датата 25 март 421г. Вероятно тази дата е свързана с първото масирано нахлуване на хуните в Северна Италия и разрушаването на най-голямото северноадриатическо пристанище Аквилея, чийто жители, тръгнали да търсят по-добро място за защита от прииждащите варварски орди, се настанили в лагуната на днешния венециански залив.
Макар това първо поселище да било изключително малко по размерите си и да не играело никаква стопанска роля, в него безспорно е протичал обществен живот, за което свидетелства фактът, че Venecia е спомената в едно писмо на последния западен император Ромул Августул след детронацията му, до тогавашния източноримски владетел Анастасий с молба да му увеличи издръжката. Това станало след като явно в 514 г. венецианците са окупирали владенията му в Северна Италия, от които се е издържал, и той се видял принуден да се обърне към Анастасий за компенсация на отнетите земи.
Първото голямо разрастване на Венеция става след 538 г., когато северното крайбрежие на Адриатическо море е включено отново в пределите на Византия от Юстиниан. Знаем, че тогава е възстановена и древната римска провинция Histria (която обхващала териториите между дн. Италия и Хърватска), а управителят и – носещ титлата спатарий – избира за свое седалище Венеция. Доколкото обаче той е върховен управник на провинция, започнал да се титулува като dux, което местните наричали doge – дож. Така Венеция попаднала под опеката на Византия и същевременно получила от нея множество привилегии заради своето стратегическо място.
В останалите части на Римската империя някъде по същото време започнал процес на централизация, в рамките на който градовете municipia, които още от времето на класическата Античност се ползвали с пълна вътрешна автономия и дължали единствено данък на Рим, постепенно започнали да губят тази своя свобода. Юстиниан пристъпил към поетапно премахване на градското самоуправление. Градовете вече се управлявали от епарси (prаefecti), назначавани лично от императора и съвместяващи цялата власт в управлението на града.
Ето защо, когато в 535 г. Велизарий нахлува в Италия, прехвърляйки се от току що отвоюваната Сицилия, ромейската армия се среща със силната неприязън и открита враждебност на италианците, които гледали на ромеите не като освободители от варварите остготи, а като окупатори. Поради тази причина Юстиниан, в опит да спечели доверието им, се решава да даде известни привилегии на определени градове (Венеция, Равена и др.)
Това, което Юстиниан изисква от градовете е те да притежават списъци с всички куриали (всички, участващи в Градското народно събрание). По този начин Венеция се оформя като аристократична република от античен тип. Благодарение на наличието на списъци с участниците в Народното събрание пък се оформя патрицианско съсловие, което постепенно изземва цялата власт, а членовете му получават титлата трибуни. От този момент нататък Венеция започва постепенно да се дистанцира от Византия, докато не постигне пълен суверинитет.
В 828 г. двама венециански търговци пренасят от Александрия мощите на св. Марко, а за


Други реферати:
Потребителско поведение
Праксиологическа рефлексия
Превантивна психология
Предмет и значение на социалната психология
Предмет на психологията


Изтегли реферата



Предмет на психологията - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия