Технология на печатни платки

Урок 1

Технология на печатни платки

1. Печатна платка- общи сведения

Печатната платка в електрониката е пластина, направена от диелектрик, върху която е оформен поне един контур, провеждащ електрически ток. Тя е предназначена за механично закрепване и електрическо свързване на различни електронни компоненти. Електронните компоненти върху платката са свързани чрез своите изводи с проводящия контур, играещ ролята на проводник, най- често чрез запояване.

Терминът поня­кога объркващо се съкращава на „РС-платка", дори когато платката е част от някак­во друго некомпютърно устройство. Днес печатните платки са стандарт, по който се правят почти всички електронни устройства.

2. Предистория

Старата алтернатива беше обемния монтаж. Конкретни физически проводници съединяваха елементите, като всеки се запояваше ръчно. Днес обемният монтаж е изобщо неприложим, защото РС-то е натъпкано с по­вече от половин милион полупроводникови елемента. Свързването на тези елементи по стария метод би изисквало една много точна ръка и много фини проводници. За отрязването, заголването и запояването на всички проводници само в един персонален компютър е необходимо поне един човешки жи­вот старание.

3.Технология на производство

Съвременните компютърни технологии позволяват проектирането на всякакави печатни платки с голяма точност. За целта се използват CAD системи. Процесът на поректиране се свежда до разполагане на отделните компоненти и свързването им по оптимален начин.

Печатните платки позволяват всички връзки на целия модул да бъдат произведе­ни наведнъж, посредством бърз процес, който е изцяло механизиран. Проводниците се свеждат до медни писти (следи), които се получават от слой, фолиран върху твърда основа, която е носещата част на печатната платка. При компют­рите, основата обикновено е зелена смес от материал наречен стьклоепоксид, защото тя съдържа пластове стъклени нишки и е запълнена с епоксидна пластмаса.

Простите платки се правят от тънък слой фолирана мед върху основа. Медта се покрива със светлочувствителен лак. Когато се експонира на светлина, светлочувствителният лак става устойчив на азотна киселина, която силно вза­имодейства с медта. Негативен образ на желаният краен шаблон на платката се пос­тавя над покритата със светлочувствителен лак мед и се експонира на силен източник на светлина. Платката се потапя след това в киселина, която ецва или изяжда непокритите участъците от медта. Резултатът е шаблон от мед върху основата, който отговаря на фотографския оригинал. Медните писти след това могат да бъдат използвани за свързване на различните електронни компоненти, които образуват схемата. Всички съединения върху платката се изработват на една единствена стъпка.