Трагичната и оптимистична визия на Смирненски за човека и света

Трагичната и оптимистична визия на Смирненски за човека и света


Страдание и спасение в поезията на Христо Смирненски

Двайсетте години на ХХ век са време на социално- политически и културно-естетически промени в българското общество. Рожба на тази епоха, творчеството на Христо Смирненски е израз на новото отношение на твореца към човека и света. Новаторска по дух, поезията му е продължение на традицията в българската литература. Очевидна е връзката между стиховете на поета както с борбеното начало и трагично-героичната саможертвеност от произведенията на Ботев и Вазов, така и с усложнения, напрегнат и драматичен психологически свят на човека от символистичната поезия. Но поетът преодолява абстрактните и идеалистични търсения на българските символисти и реабилитира присъствието в художествения свят на реалната действителност и на “малкия” човек.

Като постсимволист в творчеството си Смирненски съсредоточва вниманието си върху противоречията на съвременния му свят. Човекът също е показан в своята противоречивост – като социална жертва и като двигател на обществените процеси. Затова централен герой в поезията му е обезправеният, духовно обезличен, но и възраждащ се, осъзнал своето място в живота човек. В стиховете си поетът посочва ясно причината за страданията на своите герои – несправедливото устройство на света, свят трагично разделен на бедни и богати. Този свят е подвластен на злото. В него са унищожени истинските ценности, хармонията е невъзможна, липсва човешка топлота и съпричастност. Поетът посочва единствено възможния изход – онеправданите трябва да променят този “стар свят” чрез бунт. Революцията трябва да възцари справедливостта.

Теза: В поезията на Христо Смирненски човекът е видян и като жертва на грубия и несправедлив свят, и като борец за установяване на новия ред. Затова и героите в творбите на поета са различни – разбунтуваните тълпи, човекът,осъзнал своята мисия на съзидател, и “малкият”човек, над когото витае призракът на обречеността и смъртта. Наред с оптимистичните оди за революционната буря, заляла площадите, в поезията на Смирненски звучат и минорни стихове за човешката мъка, за страданието и болката на обикновените хора.

І подтеза: Страданието в стиховете на “слънчевото дете” на българската поезия е видяно в своята социална предопределеност. Поетът е изпълнен със съчувствие към несретниците, които приема като свои братя. Съпричастен е на нещастието им. Изпитва тревога за съдбата им и гняв срещу света, който ги е осъдил още преди да са се родили.

Едно от върховите постижения не само в лириката на Смирненски, но и в цялата българска социална поезия е цикълът “Зимни вечери”. Тази творба разкрива


Други реферати:
Министерството на финансите
Въведение в корпоративните финанси. Същност на финансите на фирмата
Данъци.Обща характеристика и видове
Държавни разходи
Методика на анализ на паричните потоци


Изтегли реферата



Методика на анализ на паричните потоци - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия