Тревогата за човека в динамиката на събитията у Смирненски

Тревогата за човека в динамиката на събитията у Смирненски



Преодолян естетически,разложен от своите вътрешни противоречия,през 20-те години на XX в. символизмът в България е „снет” диалектически в отричащите го антисимволистични течения,подчинени на движението към колективизмът и конструктивизмът.Творчеството на Смирненски е художествено отражение на социално-политическите и културно-естетическите изменения в национален и световен мащаб,свързани с революционната активизация на човечеството в порива му към обществено обновление,със съсредоточаване на вниманието върху неразривната връзка между човека и света в нейната сложност и противоречивост.Смирненски внася в българската литература урбанистичната тематика и чувствителност,открива новия социален статут на личността,като социалното начало се слива с етичното.

Централен за поезията на Смирненски е образът на обезправения,социално потиснат,духовно обезличен,но същевременно възраждащ се човек.Поезията му е концентрирана върху мястото на този човек в променящия се свят.Самият човек е представен във вътрешната му противоречивост –като социална жертва на времето,но и като двигател на обществени промени и творец на бъдещето.Художествена изява на разпъването между „Стария” и „Новия” свят в стремежа към социална и духовна промяна („Светлина!Красота!Висини!”),творчеството на Смирненски носи патоса на революцията,видяна не толкова като цел и историческа реалност,колкото като средство за осъществяване на идеята за прекрасното.Началото на XX век бележи връх в съзряването на идеята за социална революция,която ще възстанови нарушената обществена хармония и ще помете поробващия и сковаващ „стар” свят.





Преодолян естетически,разложен от своите вътрешни противоречия,през 20-те години на XX в. символизмът в България е „снет” диалектически в отричащите го антисимволистични течения,подчинени на движението към колективизмът и конструктивизмът.Творчеството на Смирненски е художествено отражение на социално-политическите и културно-естетическите изменения в национален и световен мащаб,свързани с революционната активизация на човечеството в порива му към обществено обновление,със съсредоточаване на вниманието върху неразривната връзка между човека и света в нейната сложност и противоречивост.Смирненски внася в българската литература урбанистичната тематика и чувствителност,открива новия социален статут на личността,като социалното начало се слива с етичното.

Централен за поезията на Смирненски е образът на обезправения,социално потиснат,духовно обезличен,но същевременно възраждащ се човек.Поезията му е


Други реферати:
Управление на човешките ресурси (пищови)
Макроикономика
Макроикономика
Макроикономика
Макроикономика въпроси 11 и 15


Изтегли реферата



Макроикономика въпроси 11 и 15 - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия