Три теми по Търговски мениджмънт-16,17 и 18 (пищови)

16.Същност на управленското решение

Вземането на решение е най- важното, което прави всеки ръководител. Способността да се вземат решения представлява умение, което се развива и усъвършенства с опита и възрастта на човека. Вземането на решение в частния живот касае само отделния човек. Вземането на решение обаче в управлението представлява много сложен и отговорен процес. Ръководителя прави избор не само за себе си, но и за фирмата и за много други работници. Ръководителите , които стоят на върха на йерархията в голяма фирма често вземат решения за изразходване на милиарди. И което е най- важно такива решения указват силно влияние върху живота и съдбата на много други хора. Да се управлява от технологична гледна точка означава да се изпълняват последователно управленски решения . Решението е волеви акт на човека и представлява избор на възможен начин за постигане на предварително поставена цел при определени условия за нейното осъществяване. Управленските решения са винаги свързани с властта . Те са задължителни за подчинените, тяхното изпълнение се контролира, а изпълнителите се санкционират или поощтряват съобразно резултатите от тяхното изпълнение. За да се вземе управленско решение е необходимо да са налице четири условия:Да съществува проблемна ситуация. Да съществува възможност за избор. В изходите на тази ситуация да е налице управленски орган или работник, който да притежава властта да взема решение. Да съществуват правила по които да става избора на най- добър вариант на решение.






17.Видове управленски решения

Управленското решение трябва да бъде обосновано, конкретно и адресирано. Да се вземе от онзи ръководител, който разполага с най- пълна информация за проблема. Решенията вземани от даден орган трябва да бъдат последователни , взаимно свързани и своевременни. Те трябва да са съобразени със законите и да съответстват на интересите на изпълнителите. Изпълнението на решението да изисква най- малък разход на време и ресурси. Според тази методика биват: Научно – обосновани и интуитивни. Интуитивните са решенията които се вземат по интуиция , посредством чувствата, по инстинкт, без участие на разума. Те имат редица недостатъци. Не са подготвени методично а са импровизирани. Основават се само на личния опит и вътрешна убеденост на ръководител. Не са достатъчно мотивирани. Разработени са на основата на непроверена и ограничена информация. Прибягването до интуитивни решения не е за предпочитане, но може да се оправдае в два случая. Когато времето с което разполага ръководител е недостатъчно за получаване на цялата информация, а проблема не търпи отлагане. По добре да се вземе някакво решение , макар и не най- добро, отколкото да не се прави нищо.Когато се прецени , че възможните загуби от едно интуитивно решение са по – малки от разходите за вземане на едно научно обосновано решение. Според възможностите за прогнозиране на резултатите или последиците от решението биват: Решения при които резултатите са добре известни. Решения при които резултатите могат да се предвидят. Решения при които резултатите не могат да се предвидят. Според задължителността на решенията те биват:Решения – заповеди, Решения – препоръки, Според начина на вземане на решения- еднолични и колективни.


18.Етапи на вземане на управленско решение

Съществува определена логическа последователност – четири етапа при вземане на управленско решение. Първия етап е дефиниране на проблема. На този етап е необходимо да се изясни какъв е проблема и той точно, ясно и разбираемо да се дефинира. Това е нужно за да знаят участниците във вземане на решения какъв краен резултат се цели с разрешаването на проблема и какви са възможните последици от неговото разрешаване или пренебрегване. Втори етап е анализ на изходното положение, което се извършва в четири насоки. Анализ на проблема- той е необходим за да се прецени дали този проблем изисква незабавно решаване или позволява известно отлагане с цел по обстойно проучване. Друга насока е анализ на субекта на управление.Набелязва органите, които трябва да решат проблема. Следваща насока анализ на обекта на управление. И последна насока е анализ на външната среда. Третия етап е разработване на варианти на решения. Теорията и практиката показват че е по целесъобразно за всяка проблемна ситуация, да се създават не един , а множество варианти за решения. Последователността на изработване на вариантите е: Разработват се най- много варианти , като се обосновава целесъобразността на всеки един от тях “ отсяват се допустимите варианти” От тях се избира най- оптималния. Избира се този който води до постигане на най – високи резултати от управлението и се предвижда неговото влияние върху бъдещето на фирмата.

19.Методи за вземане на управленско решение

Един от методите е колективен метод за изработване на управленско решение, чрез делово съвещание. Доказано е ,че когато се осигури подходящо участие на изработването на важните решения тяхната ефективност е най – висока. В практиката най- широко се прилага изработването на колективни управленски решения, чрез делови съвещания. Това е така, защото дори за опитния ръководител е трудно самостоятелно да намери най- добрите решения. За това е уместно да се прибегне до колективен разум, като към изработването на управленско решение се привлекат най- добрите ръководители и специалисти. Деловите съвещания в

мениджмъндските групи се делят на три групи: проблемни съвещания.- Те се свикват по повод възникването на проблемна ситуация. Инструктивни съвещания и оперативни съвещания. Количествени методи за вземане на управленско решение са някой методи на математиката, статистиката , линейното програмиране и др. Те са приложими само тогава, когато факторите оказващи влияние върху решението могат да бъдат изразени количествено . Съществуват и евристични методи за изработване на решения. Те са актуални през последните 20 години с развитието на евристиката.Наука за логиката на човешкото мислене.Тя се интересува как човек достига до оригинални творчески решения на базата на интуицията, внезапния проблясък на мисълта . Евристичните методи биват: метод на мозъчна атака, метод”635”, метод “пиян морков”, метод “Делфи”.


Други реферати:
Моделът на съвкупно предлагане и съвкупно търсене
Основни индикатори на равнището на производството. БВП и БНП
Пазар и пазарно равновесие
Пищови по Макроикономика
Пищови по макроикономика


Изтегли реферата



Пищови по макроикономика - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия