Творчеството на Ботев

Фигурата на Христо Ботев се откроява в българската литературна история по неповторимия начин, присъщ на гения. Въпреки че не съществува еднозначна формулировка на представата за гениалност, не могат да бъдат отречени някои характеристики на това понятие, наложени в течение на векове: творческата личност, изпреварила времето си; личността, надарена с познание, което надхвърля собствения й житейски опит и историческия опит на общността; личността, чиито духовни прозрения се пресягат отвъд собственото й време, отвъд преходността на „тук“ и „сега“.


Инстинктивен и импулсивен индивидуализъм, набиран и блуждающ в продължение на години и векове, посред подемите и паденията на милиони изчезнали вече прадеди [...] като една цялостна психическа енергия [...], за да намери в един определен час своето въплъщение в една избрана душа [...] първата блестяща манифестация на гения на българския народ.


Така Гео Милев, един от най-радикалните български модернисти, описва Ботев. И той действително поставя пред изследователите на литературата редица въпроси, които могат да бъдат сведени до неговата невместимост в какъвто и да било канон.


Първо, погледнато хронологически, той би трябвало да принадлежи към кръга творци на Българското възраждане. Наистина поезията му, подобно на възрожденската, като образност и стихосложение често се доближава до фолклорния модел, но посланията на тази поезия далеч надхвърлят възрожденската литературност. Творбите му не могат да бъдат четени като „обслужващи“ потребностите на обществото, тяхна аудитория — една характерна черта на поучаващата и възпитаваща възрожденска литература. В това отношение Иван Вазов е в по-голяма степен възрожденец от Ботев. Нещо повече, Ботев задава модели на мислене и чувстване в поезията, които ще останат функционални в текстовете на модерни творци, като Пейо Яворов и Гео Милев. Или — Ботев се домогва до феномени, не просто до конкретни реалии.


Второ, Ботевата поезия не може да бъде разглеждана през някакъв идеологемен шаблон. Тя постоянно заявява вътрешната си противоречивост, като всяко нейно противоречие носи неопровержима вътрешна логика. И тук се натъкваме на изначалната опозиция между рационалното и емоционалното начало, които в текстовете на Ботев намират своя синтез. В неговото централно понятие — „разум“, се сливат мисълта и чувството. Разумът при Ботев се оказва душевна категория, означаваща преди всичко сила — мисловна, морална, емоционална. Ботевският „разум“ — това е разумът на бунтуващия се човек. Но не става дума само за възрожденския бунт срещу поробителя, „тирана“ — за бунта, който може да бъде насочен към един конкретен в национално, социално и историческо отношение обект. Не става дума и за по-късния бунт на модернизма срещу определени социални и културни догми.


Ботев задава самото усещане за бунт в българската литература. Създава поетични образци на душевния феномен бунт. Истина е, разбира се, че в поезията му „става дума“ именно за поробената родина, за националното и социалното потисничество, за конкретната съдба на въставащия човек. Но тези теми не се ограничават до своята национална и социална определеност. Те носят и друг, много по-обхватен смисъл, който при разработките върху поезията му обикновено се формулира като общочовешки.


Как е постигнат този излаз към общочовешкото? Прието е прочитът на Ботевите текстове да бъде направляван по тематично-идейната схема: от националното през социалното към общочовешкото. Тук темите се подреждат в следния обобщен сюжет: героят осъзнава потребността от бунт. Целта на този бунт е свободата — националната свобода на родината и социалното освобождение на народа. Тук идват и персонажите, които социализират този модел, създават необходимия обществен фон за него. Това са народът (положителен) и потисникът (отрицателен). Фигурата на потисника е разгърната в образите на турчина, чорбаджията, продажната интелигенция (попа, учителя, вестникарина). В тази


Други реферати:
Общи сведения за хранителната промишленост
Връзка между производството и технологиите. Структура на произвоство и структурни схеми. Основни понятия
Промишлени технологии (Лекции)
Бизнес планиране
Лекции по прогнозиране и планиране


Изтегли реферата



Лекции по прогнозиране и планиране - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия