Творчеството на Вапцаров

Творчество на Вапцаров

Вапцаровата поезия се свързва с вярата, а тя се съдържа във всички аспекти на любовта. Лирическият “аз” в стихотворението “Вяра”, свързвайки трите универсални категории – вяра, надежда и любов, добива завършения образ на съществуването си. Стихотворението има библейско-притчова стилистика, за да разреши конфликта между човека и живота, тук и сега в простора на вечните истини и ценности. Нравствеността на смисъла извежда представата от равнището на биологично-човешкото “Ето аз дишам …”, през равнището на социалния човек “работя живея” до равнището на пишещия “и стихове пиша / (тъй както умея)”. Създава се представата за комплексния, цялостен човек във всички аспекти на битието. Идеята за творчеството е изразена в своя духовен и екзистенциален аспект. Двете начала на истината “пиша” и “боря се” активизират мотива за свободния избор. Подчинени на мотива за избора са и основните образи – въжето и пшениченото зърно. Въжето прекъсва връзката с живота и става граница между света на живите и мъртвите. Актът на окачване на въжето е свързан с мотива за злодеянието. Сблъскването на теза и антитеза подсказва възникването на аргументираната част на произведението. “Сюжетният” момент в творбата е окачването на въжето и синтезира сблъсъка между човека, носител на доброто и силите на злото и унищожението. Обесването е гранична ситуация, в която се сплитат проблемите за живота и смъртта, а формата “злодей” представя сблъскването на човека с тези, които инструментализират злото и го превръщат в абсурдна логика на съществуването. Императивната форма “свалете” създава алюзия за механизъм на освобождаването. Трансформацията от “аз съм” до универсалната форма “ще бъда” предполага осъществяването на човешката екзистенция, разбирана като сливане на човешкото тук и сега с вечния живот. Силата, която прави възможна екзистенцията е вярата. Единството на човешката личност и доброто е обобщено чрез метафората “пшеничено зърно”. Зърното е метафора на вярата, средоточие на цялата човешка личност. При Вапцаров вярата е път към вечния живот след избавлението, който дава смисъл на човешката жертва и воля да приеме смъртта, но само в нейния физически план.
Той интерпретира библейската идея за зърното вяра, което е в основата на душевността на всички вярващи. Тя е животът , мечтите и желанията, определя цялото съзнателно съществуване. Поетът разкрива, че вярата е изконно заложена необходимост ("вий вземете., пшеничено зърно от моята вяра, бих ревнал тогава "). Без вяра не може да се постигне реализация ("миг след грабежа ще бъда аз нищо"). Опозицията: "че още ще бъда" - "ще бъда аз нищо", носочва кам духовните измерения на човешкото съществуване. Физическият живот невинаги означава нравствен просперитет, защото за него са необходими преди всичко вечните, неотменни морални стойности. Вярата, която изгражда духовния храм на човека, е гарант за


Други реферати:
Кралство Норвегия
Франция- характеристика
Ямболска област
Северна Корея
Торфено бранище


Изтегли реферата



Торфено бранище - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия