Тъмен герой - Вазов

ИВАН ВАЗОВ - „ТЪМЕН ГЕРОИ

ГЕРОИЗМЪТ НА МИЛОСТТА Е НЕПОЗНАТ ЗА ТВОЯТА ДУША” - СМУТНОТО ВРЕМЕ НА АНТИХУМАННОСТТА

Творческият поглед на Иван Вазов, насочен към обществената действителност след Освобожде­нието, е изпълнен с нарастваща тревога и нравс­твената „тъмнина” на разочарованието. Писателят не намира основание да се чувства особено горд от българската си принадлежност към народ със странно променена ценностна система. Следосво­божденската нравственост е чужда на неговата ду­шевност, изпълнена с патриотични нагласи и ро­дово пристрастие. Народопсихологията на бълга­рина все повече започва да разкрива „тъмната” си страна и все по-често определението „тъмен” се появява в произведенията на Вазов. То има мно­гозначна, нравствено разграничителна функция между автор и действителност. Времето е „тъм­но”, човешките съвести - също. За народния поет нравствената „тъмнина” е по-страшна от робст­вото, което е минало. Високите национални стрем­ления не съществуват. Обществената ангажира­ност се свежда до дребното, малкото и незначи­телното. Националният облик на българския на­род губи своя светъл предосвобожденски ореол. Издребняват съвести, характери, помисли и цели. Народът живее в „смутни” времена.

Вазов е възмутен от тази нерадостна картина на времето. Така през 1893 г. се появява разка­зът му „Тъмен герой” - творба с открита, гневна публицистичност, отричаща „тъмните” страни на епоха и нрави. Достатъчно красноречиво е и под­заглавието „Разказ за смутните времена”. Писа­телят не крие разочарованието си. В търсене на истината за променената народопсихология, той не открива корелативния „светъл” образ на нега­тивната действителност. Героят на неговото вре­ме е „тъмен”. Това е единствено възможната нравствена характеристика на епохата, срещу ко­ято застава сатирично изобличителният тон на ав­тора: „О, жестоки времена! О, жестоко племе!”

Интонацията на Вазов наподобява публичния ораторски патос на Цицерон със заклеймяващото: „О, времена! О, нрави!” Възмущението ражда гне­ва и отрицанието в словото на най-пристрастно ангажирания творец с проблемите на всичко бъл­гарско и родно. Авторът е категоричен. Граждан­ската му позиция е ясно очертана. Той не приема „новото”, т.е. негативното в душевността на бълга­рина: ..Героизмът на милостта е непознат за твоята душа! Жестокостта е елемент, присъщ на нашата българска природа, тя е проникнала В плътта и кръвта ни заедно с първите дихания на живота, заедно с отровеното мляко на нашите майки-робини: Не говорете ми за изключителни­те; не оправдавайте чрез политическите бури, които разлюшкаха страната ни, това ужасно проявление в нашия народен характер.”

Да проявиш жестоко, антихуманно отношение към беззащитния, за Вазов е непростимо престъп­ление, обяснимо единствено с наследения азиат­ски примитивизъм, оставил „тъмни” варварски следи в душевността ни. Милосърдието е вече нов вид „героизъм”, за който трябват нравствени сили. Повсеместно е обратното явление - жестокост и студенина към човешката безизходица. В подобна ситуация се озовава Ненко - основен художест­вен персонаж в разказа „Тъмен герой”. Жесток обрат претърпява личната му и семейна съдба. От дребен, но честен търговец преди Руско-турската война той става жандарин. След дълго търсене на работа: „той ходеше празен повече от година и половина вече в безплодно тъпчене праговете и тропане по портите...”, получава служба в полицията. Изпаднал в безизходица, по­чувствал


Други реферати:
Видове рани
Идентичност на прокариотна клетка. Видове бактерии. Репликация. Транслация. Транскрипция.Регулация. Вируси .Кл. цикъл
Аналитична химия
Пищови по химия
Аналитична химия с инструментални методи


Изтегли реферата



Аналитична химия с инструментални методи - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия