Уводи според авторите и епохата

Уводи според авторите и епохата

Христо Ботев...

Българската литература и духовният живот през Възраждането имат изключително значение за историческото развитие на нашия народ. Те стоят в началото на новия, втори цикъл от самостоятелното ни развитие като държавност и етническа общност. Формира се нов тип култура, изгражда се нова структура на национално съзнание, създават се нови духовни ценности. Усилията на една поробена духовност се насочват по други пътища. Процесът е бавен, но необратим и се извършва в условията на безправие и вековен гнет. Ролята на основен идейно-тематичен център, около който се разгръщат отделните насоки на литературния живот до Освобождението, се оказват национално-патриотичната програма и цели на българската общност. Те постигат пълноценното си естетизиране чрез поезията на Христо Ботев, който заема видно място в националния пантеон на безсмъртните

Основна тема в творчеството на Ботев е за смисъла на живота и за цената на смъртта в името на идеала – свобода за Отечеството. Поезията му е дълбоко свързана с фолклорната традиция. В нея се открива образът на родината, представена като майка България. Присъства Балкана като топос на непокорния дух както и юнакът – като желания избавиел на народа от робския сън. Стилът на възржоденския поет синтезира особености на елегията, сатирата, одата, баладата. Богатството от емоционални присъствия на лирическия Аз е обусловено от полярните чувства, с които е наситено неговото творчество: Любов и омраза, съпричастие към неволята на народа и гняв срещу предатели и псевдопатриоти. На робското смирение се противопоставя гибелта на юнака, който чрез саможертвата си доказва, че е оцелял българският дух, че защитата на родовата памет е достатъчен мотив за подвиг. Според идеологията на Ботев свободата е висша ценност, спрямо която се определя смисълът на живота. За поезията на Ботев са характерни мотивите за житейския избор, за приемствеността между поколенията, за раздялата с патриархалния модел на мислене, за сблъсъка между родното и чуждото в етичен план. Заклеймени са страстно заслепението, заблудите, измамните илюзии за спасение, демагогията на чорбаджиите и поповете.


Увод за Вазов, Алеко, Елин Пелин


След Освобождението българската литература продължава да следва традициите, завещани от Възраждането. Осмисля се героичното минало, в което се търсят корените на българското самочувствие. Вазов създава „Епопея на забравените” и романа „Под игото”, за да увековечи идеализма на отминалата епоха, да създаде пантеон от безсмъртни имена на личности. Успоредно с темата за героичното в центъра на творческия интерес застават и нови сюжети: за разрушаването на патриархалната идилия, за търсенето на нови пътища за изява на личността, за кариеризма и тесногърдието, за липсата на обединителен идеал. Родените в епохата на Възраждането духовни водачи не могат да се примирят с подмяната на ценностната система в условията на свободното предприемачество. Това обяснява критическия патос на Вазовите стихотворения, на Алековите фейлетони, на Елин- Пелиновата проза. На героите се противопоставят обикновените чиновници, търгашите, политическите хамелеони, обезправените селяни. Героичното вече се търси в отстояването на човешките права, в съхраняването на достойнството и чистата съвест. То може да бъде открито в образите на дядо Йоцо, на ветрогоните в Алековата проза, на селяните, които с труд


Други реферати:
Прекрасното в образа на бореца за свобода и правда в поезията на Христо Ботев
Романът Под Игото
Подвигът на Македонски в Немили недраги
Елегия от Христо Ботев
Националният избор-робство или свобода в стихотворението Елегия


Изтегли реферата



Националният избор-робство или свобода в стихотворението Елегия - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия