Вазов и следосвобожденската действителност

Вазов и следосвобожденската действителност


  1. Вазов като поет и гражданин:

Вазов на няколко пъти се вглежда в собствената си мисия и израз на това са му трите стихотворения с еднакви заглавия “Мойте песни”. В тях той прави поетическа равносметка на творчеството си и обявява желанието си да откликва на всички нужди и неволи на народа си. По този начин той се превръща в гражданин, който защитава интересите на обикновените хора. За съжаление рецептата му за решаване на тези проблеми е народничеството, което няма как да даде добри плодове.

Проблемът с българската нация обаче е, че нейният национален идеал дълго време се е свързвал само с акта на политическото освобождение. Усилията вече са насочени към по – практични цели: пари, власт и кариера. Така се ражда мотивът за изгубения идеал в творчеството на Вазов. Три са причините за липсата на истински идеали в следосвобожденското общество: обществената апатия, ценностният хаос и противоречието между личност и обществения интерес:

  • Елате ни вижте!”:

Творбата е гражданска елегия. За първи път е публикувана в “Скитнишки песни”, защото е резултат от впечатленията на Вазов от обиколката му из старинските села.

Първата строфа ясно определя ситуацията – народният поет върви сред народа и отбелязва какво вижда. Липсва уточнение за мястото – напротив, творбата е по – скоро обобщение за живота на целия народ. Всъщност става въпрос за осъществяване на народнистическата практика – поетът, който до скоро е бил министър, влиза в къщите на обикновените хора и призовава за помощ. Мизерният живот е изобразен в цели шест строфи като е използвана възходяща градация (“Човекът словесни паднал е до скота.”). Във втората, третата и четвъртата строфа отделните детайли са свързани в безглаголни изречения, което прави картината статична, а бедността по – осезаема. Алитерацията на сонорни и косонантни съгласни (р, н) допълват чувството на мизерия и отвръщение от този живот.

Особен драматизъм на творбата придава рефренът (“Елате ни вижте!”). Кавичките са отбелязани нарочно, за да се види, че е взет от устата на народа.

Последните три строфи създават основната опозиция: там (вие) – тук (ние). Средството, което Вазов вижда като алтернатива, е утопично – вярата, че идването сред народа на заможни ще промени живота на обикновения човек. Нещата са стигнали твърде далеч в социален план. Дори домът на селянина е лишен от уют и се е превърнал в “обиталище”;

  • Линее нашто поколение”:

Творбата е също гражданска елегия. Интересен риторичен модел е използвал Вазов – строфите са обединени по две като първите са дидактични и констатират проблема – липсата на идеал. Вторите две са патетични, изпълнени с реторични обръщения и реторични въпроси, и имат за цел да стреснат нацията и да спрат пътя й надолу като й напомнят, че има отговорности към бъдещето. Последните две


Други реферати:
Термосъпротивителни термометри
Позициониращи системи
Правила за безопасност при работа с електрически уреди
Фрезови инструменти
Технологии при мониторите


Изтегли реферата



Технологии при мониторите - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия