Великото преселение на народите и варварските държави в Европа

ВЕЛИКОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ И ВАРВАРСКИТЕ ДЪРЖАВИ В ЕВРОПА



В края на Късната античност и началото на Ранното средновековие етническите общности в Азия, Европа и Северна Африка навлезли в един от най – сложните периоди от своята история. Възникнал масов миграционен процес познат в историята като „Великото преселение на народите“. Рухнали вековни империи и върху руините на Стария свят се зараждали варварски кралства. Хронологичните граници на ВПН са сравнително широки. Миграцията протичала най – интензивно през времето от 4 до 7 век, но в една или друга степен прекрачвала тези граници. През 2 – 3 век германски племена се устремили към бреговете на Черно море, а през 3 век в Ханската империя нахлули хуни, тибетци и др. През 8-9 век по течението на Среден Дунав се насочили маджарите. През 7 -9 в. Протекло разселването на арабите, а през 8 – 9 на норманите. Много по – късно, 11-13 в се включили и някои тюркски племена.

Върху ВПН повлияват множество фактори: прираст на населението, пренаселване на облагородените територии, разпадането на родовия строй като социална система, нарастване на имущественото неравенство, задълбочаване на социалната диференциация, образуването на класи, появило се домашното робство.

Представителите на старите цивилизации се отнасяли враждебно към ваварварите поради пораженията, които носели със себе си. В ранните етапи на разселението не всички контакти имали конфликтен характер, в някои отношения настаняването протичало мирно. Когато обаче миграцията станала системна администрацията предприела защитни мерки. Строели се защитни прегради – Великата китайска стена, Трояновият вал и др. Те обаче не помогнали. Императорите започнали да сключват мирни договори.

Върху старите класически цивилизации се зародили нови варварски държави. Тяхното възникване и развитие може да се раздели на два основни етапа. Единият започнал през 3-4 и и завършил около 7-8 в, а другият – през 8 – 9 и достигнал до 14век. Към първия цикъл може да се отнесе племенният съюз на жужаните. Включва се и съюзът на тюркските племена, образуващи Тюркския хаганат. Самостоятелно място имат кралствата в Западна Европа: вестготско, вандалско, бургундско, остготско, франкско и др. Вторият раздел включва: Арабския халифат, Монголската империя, Виетнам, Унгария, Волго-Камска България, скандинавските страни Дания, Швеция и Норвегия. Включват се и Франция, Германия, Италия, Чехия, Полша и др.

Възникването на варварските кралства било закономерен резултат от самостоятелното развитие на различните общности, които се утвърждавали на различните територии на тогавашния свят. Тяхното зараждане е в определена връзка със съществуващите стари държавни системи.

Варварски държави в Азия . В кръга на варварските държави, които оставили отпечатък в историческото развитие на Азия, се открояват държавните институции на хуни, тюрки, уйгури, тибетци и др. Държавата на хуните имала характер на племенен съюз, на шюрките и уйгурите – каганат, а на тибетците – империя. Наред с тях определено значение имат империята Фунан, обединяваща южнокхмерските общности, империята Шривиджайя, разположена в западна Индонезия и държавата Тямпа, консолидираща индонезийския народ тям.

Хуни. Те спадат към тюркско – алтайската езикова общност, включваща хазари, авари, огузи, печенеги, кумани и др. Формирали са се в Централна Азия през 1 хил. пр. Хр. Под предводителството на племенния вожд Моде те нанесли поражение на различни варварски групировки и навлезли в Китай. Установили взаимоотношения с


Други реферати:
Работа с CorelDraw
Работа с Toolbook
Работа с Windows
Работа с база от данни
Примерен тест за ученици след 7-ми клас


Изтегли реферата



Примерен тест за ученици след 7-ми клас - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия