Видове анемии

Анемии

Поради изразена неустойчивост на кръвотворната система у кърмачета и деца към различните външни и вътрешни вредни влияния анемиите се срещат често в детството.

При паралелно намаляване на Hb и еритроцитите анемията се определя като нормохромна или изохромна. При по-силно намаляване на Hb анемията се определя като хипохромна: еритроцитите съдържат по-малко хемоглобин. В случаите, при които хемоглобинът намалява в по-слаба степен в сравнвние с еритроцитите, анемията се определя като хиперхромна: еритроцитите съдържат повече хемоглобин. Намаляването както на еритроцитите, така и на хемоглобина води до нарушаване на окислителните процеси в организма, които са от изключително важно значение за растящия организъм.

Основна клинична проява при всички анемии е изразената в различна степен бледост на кожата и видимите лигавици. Наред с това могат да се наблюдават и останалите симптоми-безапетитие, отпадналост, намалена физическа активност, учестено дишане, шум на сърцето поради ускоряване на кръвния ток и увеличаване на ударния сърдечен обем. У децата клиничното протичане на анемиите е по-разнообразно, отколкото у възрастните. Продължителните анемии се отразяват и на физическото развитие на детето, като се наблюдава т. Нар. Кръвен инфантилизъм.

Етиологична класификация разпределя анемиите в детска възраст в четири групи:

1. хипорегенераторни;

2. недоимъчни;

3. хемолитични;

4. постхеморагични.

Анемии могат да се наблюдават през всички периоди на детството.