Витамин С

 В много страни аскорбиновата киселина се получава по химичен път, при което микроорганизмите се използват само на отделни етапи от производството за окисление на Д-сорбита до L-сорбоза. В някои страни за получаване на аскорбинова киселина служат щамове на Acetobacter suboxydans и Pseudomonas fluerescens. Първите окисляват глюкозата, а вторите синтезират аскорбинова киселина. В някои страни са направени проучвания за синтезиране на аскорбинова киселина от плесени – род Penicillium и Aspergillus. Обект на проучване са главно щамове от P. chrysogenum, A. niger, A. oryzae. При производство на аскорбинова киселина от плесени култивирането протича при аеробни условия в хранителна среда с рН 2 – 3,0 и съдържание на захар над 10 %. Източник на азот е NH4NO3. Съотношението между захарозата и NH4NO3 е от съществено значение за биосинтезата на аскорбиновата киселина. Количеството на NH4NO3 трябва да бъде около 500 пъти по-малко от това на захарозата. Благоприятно влияние върху биосинтезата на аскорбинова киселина оказва Мо. При наличие на амониев молибденат в хранителната среда се наблюдава по-активно синтезиране на витамина. Първият междинен продукт при синтезата на аскорбиновата киселина е Д-сорбитът. Получава се от Д-глюкоза чрез каталитично хидрогениране или чрез електролиза на глюкозов разтвор. Следващият етап е пречистването на сорбита от тежки метали чрез утаяване или сорбция върху йонообменни смоли. Високи добиви на L-сорбоза се получават чрез биохимично окисление на Д-сорбит с помощта на кетогенни оцетнокисели бактерии от род Acetobacter. Сорбозата е вторият междинен продукт в синтезата на аскорбиновата киселина. По принцип окислителният процес се извършва в хранителна среда, съдържаща Д-сорбит и дрождев автолизат. Това биологично превръщане не е окончателно изяснено. Осъществява се с помощта на оцетнокисели бактерии – Acetobacter suboxydans и A. melanogenum. Тези бактерии притежават способност да окисляват различни органични вещества: алкохоли, захари, киселини – и при това проявяват изключителна специфичност, окислявайки строго определени групи. Биохимичното окисление от този тип бактерии на алкохолна група в кетогенна се извършва по правилото на Бертран, т.е. на окисление се подлага хидроксилната група, разположена до първичната, която има еднакво пространствено разположение на Н и ОН със следващата, вътрешна вторична хидроксилна група. Например при окислението на сорбита теоретично е възможно образуването на редица вещества: d-глюкоза, l-гулоза, d-фруктоза, l-сорбоза. При окислението обаче с бактерии от р. Acetobacter се образува само l-сорбоза, което е преимущество на биохимичния процес. Тази способност е най-силно изразена при Acetobacter suboxydans и A. melanogenum, които са получили названието сорбозни бактерии. Сорбитът може да се използва от тези бактерии като единствен въглероден източник. Стадии на процеса. Работната култура се приготвя от изходната култура на бактериите Acetobacter suboxydans или A. melanogenum по следната схема: епруветки с твърда хранителна среда –> епруветки с течна хранителна среда –> колби с течна хранителна среда –>бутилки с течна хранителна среда. Хранителната среда трябва да има сухи вещества (10 – 12% очистен сорбит) и препарат В-комплекс в количество 1% по обем. рН на средата е от 4,5 до 5,5 и се коригира с оцетна киселина. Твърдата хранителна среда съдържа 1,5 – 2,0% агар-агар. Приготвената хранителна среда се разлива в епруветки по 5 мл, в колби с обем 1л – 250 мл, в бутилки от 20 л – 3,5 л. стерилизират се в продължение на 45 мин. при 

Други реферати:
Смъртта – смисъл на живота, а не животът основание за смърт
Наказателен процес, предмет и задачи
Обща характеристика на Данъчното право
Софистика
Софтуер на ума. Култура и организация


Изтегли реферата



Софтуер на ума. Култура и организация - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия