Войната в прозата на Йордан Йовков

безчовечност. Потиснатата жизненост на героя става условие за реализирането на неговата духовна красота и верността му към красотата. Изолираният вътрешен свят, който Люцкан си създава, е осмислен от хармонията на героя и се гради върху близките спомени за една действителност, в която героят е живял щастливо. Мечтите му са насочени не към копнежи и блянове, а към нещо познато и изживяно. Неслучайно за войната той си мисли като за празник, спомняйки си изпращането на фронта. Героят не мечтае за нов свят, а за тихият и хармоничен мирен живот. Люцкан бяга от действителността, която стимулира първичните, агресивните инстинкти на човека и заживява в един измислен свят на духовна красота и любов. Не случайно в огъня на оръдията той вижда цветя, красота и любов. В предсмъртния си устрем към стръкчето лайка, открояващо се сред мрака и сивотата на бойното поле, е скрит поривът му към красотата и любовта, съхранени през дните на войната. Смъртта на Люцкан е най-яркото Йовково отрицание на антихуманната същност на войната, която убива човека и човешкото в него.
Проследявайки духовно-психологическите травми, които войната нанася на човешкото съзнание, изграждайки представата за войната като "кошмарен сън", Йовков утвърждава идеята за нейната противоестествена и антихуманна същност. Превръща я във въплъщение на гибелта и разрушенията, на страданието и смъртта, с които отрича същността й. Йовковото “не” на войната е хуманният порив на писателя към смисъла на човешкия живот, към утвърждаването на красотата, любовта и щастието.



Други реферати:
Членуване в българския език
Правила на аргументацията
Правописни норми
Определения
Понятието текст


Изтегли реферата



Понятието текст - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия