Втората световна война

Какво господства в историческия процес? Закономерността или уникалността? На този въпрос еднозначен отговор не е даден, а е и твърде съмнително, че това ще се промени в бъдеще. Един факт обаче се налага по необходимост. Общественото развитие на народите, следователно тяхната история, е под прякото влияние на географския фактор. Каквото и степен на организираност да постига човекът, той така и не успява да постигне пълна независимост от есествената си среда. Би било твърде наивно да се смята, че индустриалните революции слагат край на това положение. Подобно становище не може да издържи най-вече с оглед на глада за природни ресурси и свързаното с него овладяване на стратегически точки в днешния почти монополярен свят. Ето защо е уместно да се говори не за отслабване на горепосочения фактор, а за неговото по-комплексно въздействие през XIX, XX и в началото на този век.

Преди да бъде изложен въпросът за геополитическото направление в собствен смисъл е необходимо да се посочи, че негова основа безусловно е географският детерминизъм, коренящ се от повече от две хилядолетия. Той получава ясен израз още в античната философия. Свързвайки характерните особености на европейските и азиатските народи с техните обиталища, Аристотел пише в седма глава на седма книга на “ Политика” : “ Родът на гърците е по средата между тези страни (Европа и Азия) и затова притежава и двете качества – той е и смел, и интелигентен. Ето защо е винаги свободен, с най-добра държава и би могъл да господства над всички, ако достигне до една обща държава.” През средновековието идеята за географската обусловеност, разбира се, не се заличава напълно, но провиденциализмът не и позволява да играе съществена роля. Тя се възражда за нов живот през просвещенската епоха, когато започва да се търси органична връзка между обществените структури и природата. Някои твърдения влизат изцяло в сферата на детерминизма. Така например Шарл Монтескьо (1689-1755) стига до извода, че под влиянието на климата народите са или смели оптимисти, или лишени от волева мощ песимисти. Колониалната политика в аспекта на отношението към местното население на отвъдморските владения е също подчинена на законите на детерминизма. По този начин правото на белите хора и робството, в което попадат представителите на другите раси отново е обусловено от географската среда.

Историческото развитие на европейските Велики сили и САЩ през първата половина XIXв., по-точно международното положение след края на Виенския конгрес в 1815г. очертава нови хоризонти пред държавническата и военностратегическата мисъл. Опитът на Наполеон да обедини Европа под скиптъра си претърпява крушение. Англия не е сломена от континенталната блокада, докато Русия се оказва прекалено голяма хапка за нееднородните войски на големия пълководец. Твърде много е писано за причините за поражението на Бонапарт, тъй че тук ще бъде констатирано само това, което е пряко свързано с темата на този текст. Франция губи не тактически, не толкова дори просто стратегически, а, колкото и пресилено да звучи на пръв поглед, геополитически и геостратегически. Новата империя е изградена на военна мощ и харизмата на владетеля си, но тя не съумява в крайна сметка да изгради едно икономическо и политическо цяло. Дисбалансът между територия и възможност за усвояване на ресурси е очевиден. Но какво се има предвид под геополитика в период, когато още отсъства стройна теория с такова наименование и въобще в такава посока? Според едно пределно общо, но и достатъчно синтезирано съвременно определение под този термин се има предвид “ съставна част от политиката на една държава и приложение в нея на природните, икономическите, социалните и демографските особености на дадена страна” . Ако се изходи от него, то няма нищо парадоксално във факта, че една държава може да действа успешно или неуспешно в геополитическо измерение преди съществуването на геополитически концепции.

Основната последица от споменатата малко по-горе развръзка е утвърждаването за един дълъг период от време (останалата част от XIX и през по-голямата част от първата половина на XXв.) на различни центрове на власт. Великите сили се стремят да консолидират жизненото си пространство и да контролират чрез създаването на блокове-съюзи напрежението по между си. Не на последно място трябва да се отбележи контрастът между морските и континенталните сили, още повече че този аспект е от съществено значение за геополитиката. Великобритания, макар и загубила северноамериканските територии, превърнали се в САЩ, е господарка на моретата. В навечерието на Първата световна война


Други реферати:
3D- графика
Бази данни - видове
Компютърни графични изображения
Функции, Прототипи
Компютърни мрежи


Изтегли реферата



Компютърни мрежи - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия